Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Желанието на Робърт бе да надмине турнирите и забавленията, които познаваше твърде добре; желанието на Елизабет бе да премине през тях, без да издаде своята неловкост.

— Но нали обичате турнирите? — поиска да се увери той.

— О, да — каза тя. — И разбирам правилата, но не и как би трябвало да се държа, кога да ръкопляскам, и кога да покажа благоволение, и всичко останало.

Той се замисли за миг:

— Да ви изработя ли план? — попита внимателно. — Както направих за шествието по случай коронацията ви? В който ще е показано къде трябва да бъдете и какво трябва да правите и казвате във всеки момент?

По лицето й на мига се изписа задоволство.

— Да. Това ще бъде хубаво. Тогава ще мога да се наслаждавам на деня, вместо да се тревожа за него.

Той се усмихна.

— А да ви направя ли план за церемонията по случай връчването на Ордена на Жартиерата?

— Да — каза тя настоятелно. — Томас Хауърд ми каза какво трябва да правя, но не можах да запомня всичко.

— Той пък от къде ще знае? — каза Дъдли пренебрежително. — Заемал е висок пост в двора едва през последните три царувания.

Тя се усмихна на обичайната проява на съперничеството му с херцога, нейния чичо, техен връстник, и отдавнашен съперник на Робърт.

— Е, ще ви го напиша — каза Робърт. — Мога ли да дойда в стаята ви преди вечеря и да го прегледаме заедно?

— Да — каза тя. Импулсивно протегна ръка надолу към него. Той се изпъна и успя само да докосне върховете на пръстите й със своите; целуна ръката си и посегна да докосне нейната.

— Благодаря ви — каза тя мило — пръстите й се задържаха за миг върху неговите.

— Винаги ще ви показвам, винаги ще ви помагам — обеща й той. — Сега, когато аз знам как се прави, ще ви чертая таблица, за да ви покажа къде да отивате и какво да правите при всяко събитие. Така че винаги да сте наясно. А след като сте присъствали на дузина турнири, можете да ми кажете, че искате нещата да се правят различно, и тогава вие ще ми чертаете план и ще ми казвате как искате да бъде променено всичко.

Елизабет се усмихна на тези думи, а след това се обърна и излезе от кралската ложа, като го остави изпълнен със странно чувство на нежност към нея. Понякога тя не приличаше на кралица, възкачила се на трона благодарение на късмета си и издигнала се с хитрост до величието. Понякога тя приличаше повече на младо момиче, натоварено със задача, твърде трудна, за да се справи с нея само. Той беше свикнал да желае жените, беше свикнал да ги използва. Но за миг на тази почти приготвена арена той изпита чувство, което бе ново за него — нежност; усещането, че желае нейното щастие повече, отколкото своето собствено.

Лизи Одингсел написа писмо под диктовката на Ейми, а след това Ейми го преписа сама, като с усилие изписваше буквите прави върху разчертаните редове.

„Скъпи съпруже,

Надявам се, че това писмо те намира в добро здраве. Аз съм щастлива и съм добре, отседнала при нашите скъпи приятели семейство Хайд. Мисля, че намерих за нас къща и земя, както ме помоли. Мисля, че ще бъдеш много доволен от нея. Господин Хайд разговаря със земевладелеца, който разпродава имота поради лошото си здраве и няма син, който да го наследи, и казва, че иска приемлива цена.

Няма да продължа да действам, а ще изчакам указанията ти, но може би ще дойдеш да видиш къщата и земята много скоро. Господин и госпожа Хайд ти изпращат благопожеланията си и тази кошница с листа от ранна салата. Лейди Робсарт ми съобщава, че тази година в Станфийлд са ни се родили осемдесет агнета — най-добрата ни година досега. Надявам се, че ще дойдеш скоро.

Твоя предана съпруга,

Ейми Дъдли

Р.S. Наистина се надявам, че ще дойдеш скоро, съпруже.“

Ейми тръгна на църква с госпожа Одингсел през парка, отвъд селската мера: влезе през покритата порта в църковния двор, а после — в прохладния, неизменен мрак на енорийската църква.

И все пак, църквата не беше непроменима; беше дори странно изменена. Ейми се огледа и видя в предната част на пътеката, между скамейките, нов висок месингов аналой, а Библията — разгърната върху него, широко отворена, сякаш на всеки можеше да бъде позволено да я чете. Олтарът, където обикновено се пазеше тя, бе очебийно празен. Ейми и Лизи Одингсел се спогледаха безмълвно и се затвориха във фамилния трон на семейство Хайд. Службата започна на английски, не на по-познатия латински, като следваше по-скоро молитвеника на крал Едуард, отколкото текстовете на любимата им меса. Ейми сведе глава над новите думи и се опита да почувства присъствието на Бог, въпреки че Неговата църква бе променена, и езикът също беше променен, а Светото причастие беше скрито.