Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Случайно, когато тя се наведе напред, ръкавицата се изплъзна през пръстите й и падна. Още същия миг, толкова бързо, че почти никой не можа да проследи движението му, той пришпори коня си, едрото бойно животно се завъртя, откликвайки веднага, и той улови ръкавицата във въздуха, преди да падне на земята.

— Благодаря ви! — провикна се Елизабет и кимна на един паж. — Вземи ръкавицата ми от сър Робърт.

Като удържаше с една ръка напиращия да подскочи кон, той вдигна с другата забралото на шлема си и поднесе ръкавицата към устните си.

Елизабет, с наливащо се с руменина лице, го загледа как целува ръкавицата й: не настоя той да й я върне и не отмина жеста със смях като част от любезностите му по време на турнира.

— Не може ли да я задържа? — попита той.

Елизабет се посъвзе.

— След като така умело я уловихте — каза тя небрежно.

Робърт приближи малко коня си.

— Благодаря ви, кралице моя, че я изпуснахте заради мен.

— Изпуснах я случайно — каза тя.

— Аз я улових нарочно — отвърна той, като й хвърли блеснал поглед с тъмните си очи, и втъкна ръкавицата внимателно в нагръдника си, обърна коня си кръгом и препусна надолу към края на арената.

Турнирът продължи цял следобед под горещото априлско слънце, а когато настъпи вечерта, кралицата покани всичките си специални гости да продължат към реката за едно вечерно плаване с баржите. Лондончани, които очакваха този завършек на деня, бяха измолили, взели назаем и наели срещу заплащане лодки, с хиляди, и реката беше претъпкана като пазарище с лодки и баржи, от които се развяваха знамена и гирлянди в ярки цветове, а на борда на всеки трети плавателен съд имаше певец или свирач на лютня, така че завладяващи мелодии се носеха през водата от една лодка до друга.

Робърт и Елизабет бяха в кралската баржа заедно с Катерина и сър Франсис Нолис, лейди Мери Сидни и нейния съпруг, сър Хенри Сидни, две от другите дами на кралицата, Летиша Нолис и още една почетна дама.

Край тях спря една баржа с музиканти и през водата се понесоха бавните звуци на любовни песни, докато гребците гребяха в ритъм с тихите удари на един барабан. Слънцето, залязващо сред облаци в розово и златно, оставяше пътека през потъмняващата Темза, която сякаш щеше да ги отведе дълбоко във вътрешността на страната, чак до самото сърце на Англия.

Елизабет се облегна на покрития със златен варак парапет на баржата и се загледа към леко плискащите се води на реката и към панорамата от увеселителни лодки, които се движеха с темпото на нейната собствена, в полюшващите се фенери, които осветяваха собствените си отражения във водата. Робърт отиде при нея и те стояха дълго един до друг, наблюдавайки мълчаливо реката.

— Знаете ли, това беше най-съвършеният ден в живота ми — тихо каза Елизабет на Робърт.

За миг постоянното напрежение, дължащо се на физическото привличане помежду им, бе облекчено. Робърт й се усмихна, с обичливата усмивка на стар приятел.

— Радвам се — каза той простичко. — Иска ми се да ви пожелая още много такива дни, Елизабет. Вие бяхте щедра към мен, и аз ви благодаря.

Тя се обърна и му се усмихна: лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му раздвижи един кичур коса, който се беше измъкнал от шапчицата й.

— Все още имате ръкавицата ми — прошепна тя.

— Вие имате сърцето ми.

„Щедро, и още как“, каза си сухо Уилям Сесил, докато дворът потегляше сутринта на първи май да посети Робърт Дъдли в новия му дом в Деъри Хаус в Кю — очарователна малка къща, построена досами парка, само на десет минути пеша от двореца. Редица великолепни бели каменни стъпала водеха към два пъти по-висока от обичайното сводеста двойна врата, оградена от два прозореца. Вътре една голяма зала бе последвана от малки, уединени стаи за отдих, от които се разкриваше изглед към градините от всяка страна. Досами фасадата на къщата имаше жив плет с две съвършено подрязани дървета, кръгли като сливи, застанали сякаш на пост от всяка страна.

Робърт Дъдли посрещна малката група на входната врата и ги поведе право през къщата към красивата, оградена със стени градина отзад. Тя беше засадена отчасти с цветя и отчасти — с овощни дървета, до голяма степен по новата мода на една градина да се придава колкото може повече вид на обсипана с цветя ливада. Една маса беше застлана с бяла покривка и приготвена закуска очакваше кралицата. В типичния превзет стил на фамилията Дъдли, всички слуги бяха облечени като доячки или пастири, а малко стадо агънца, нелепо боядисани в цветовете на Тюдорите — зелено и бяло — подскачаха весело под цъфналите ябълки в овощната градина.