Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

По-късно същата нощ Сесил поръча да донесат нови свещи и още един пън за огъня. Пишеше на сър Джеймс Крофт, стар негов съзаклятник. Сър Джеймс беше в Бърик, но Сесил беше решил, че е дошло време да посети Пърт.

„Шотландия е като кутия с прахан — написа той с шифъра, който двамата със сър Джеймс използваха за кореспонденцията си, откакто шпионите на служба при Мери Тюдор бяха прихванали писмата им, — а Джон Нокс е искрата, която ще я възпламени.

Моята заръка за Вас е да отидете в Пърт и да не правите нищо друго, освен да наблюдавате. Трябва да стигнете там, преди да пристигнат войските на кралицата регентка. Предполагам, не ще видите как Джон Нокс проповядва за свободата на Шотландия пред възторжена тълпа. Бих искал да знам колко възторжена е тази тълпа и колко готова за действие. Ще трябва да побързате, защото хората на кралицата регентка може да го арестуват. Той и шотландските протестантски лордове ни помолиха за помощ, но бих искал да узная що за хора са те, преди да посветя кралицата в това. Говорете с тях, преценете ги. Ако желаят да ознаменуват победата си, като настроят страната срещу французите, и в полза на съюз с нас, могат да бъдат насърчени. И ми съобщете незабавно. Тук информацията е по-ценна от златото.“

В крайна сметка Робърт пристигна в Денчуърт в началото на юни, грейнал в усмивка и сипещ извинения за отсъствието си. Каза на Ейми, че можел да бъде освободен от задълженията си в двора за няколко дни, тъй като кралицата, след като официално беше отказала на ерцхерцог Фердинанд, сега беше неразделна с неговия посланик, като през цялото време говореше за неговия господар и показваше недвусмислено, че желае да промени решението си и да се омъжи за него.

— Направо подлудява Сесил — каза той с усмивка. — Никой няма каквато и да е представа какво възнамерява или иска тя. Тя отказа на ерцхерцога, но сега говори за него през цялото време. Няма време за лов, и не се интересува от езда. Иска само да се разхожда с посланика или да си упражнява испанския.

Ейми, която не проявяваше интерес към флиртовете на кралицата или на нейните придворни, просто кимна, когато чу новината, и се опита да насочи вниманието на Робърт към имота, който беше намерила. Поръча да доведат от конюшните коне за Робърт, за семейство Хайд, за Лизи Одингсел и за самата нея, и потегли начело по виещия се през доста пресечена местност, използван от пастирите път към къщата.

Уилям Хайд побутна коня си, за да язди редом с Робърт.

— Какви са новините от кралството? — попита той. — Научих, че епископите няма да я подкрепят.

— Казват, че няма да положат клетвата, която я утвърждава като върховен управител — каза кратко Робърт. — Това е държавна измяна, в което аз я уверих. Но тя е милостива.

— Какво ще… хм… какво ще има милостта да направи? — попита нервно господин Хайд: споменът за изпълнените с клади дни на Мери Тюдор беше още съвсем пресен в паметта му.

— Ще ги хвърли в тъмница — каза безцеремонно Робърт. — И ще ги замени с протестантски духовници, ако не успее да намери католици, които да проявят здрав разум. Те пропуснаха шанса си. Ако бяха привлекли на своя страна французите, преди тя да бъде коронясана, може би щяха да настроят страната срещу нея, но те чакаха, докато стана твърде късно — той се ухили. — По съвет на Сесил — каза. — Той прецени така. Един след друг те ще се огънат, или ще бъдат заменени. Нямаха смелостта да се надигнат срещу нея с оръжие, изправиха се срещу нея само в богословски спорове, и Сесил ще ги отстрани един по един.

— Но тя ще унищожи църквата — каза Уилям Хайд, потресен.

— Ще я събори и ще я съгради наново — каза протестантът Дъдли с наслада. — Тя се озова в такова положение, при което трябваше да избира между католическите епископи и собствения си авторитет. Ще трябва да ги унищожи.

— Притежава ли тази сила?

Дъдли повдигна една тъмна вежда.

— Оказва се, че не са нужни кой знае колко сили, за да хвърлиш в затвора един епископ. Тя вече държи половината от тях под домашен арест.

— Имам предвид сила на духа — каза Уилям Хайд. — Тя е само жена, макар и кралица. Притежава ли смелостта да тръгне срещу тях?

Дъдли се поколеба. Именно от това се страхуваха постоянно всички, тъй като всеки знаеше, че една жена не може нито да мисли, нито да действа последователно.

— Тя е добре съветвана — каза той. — И съветниците й са достойни мъже. Знаем какво трябва да се прави, и я заставяме да се придържа към него.