Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Не е бордей — отвърна тя. — Обходих къщата навсякъде. Солидно построена е от тухли и дърво и е покрита с мазилка. Сламеният покрив е само на двайсет години. Има нужда от повече прозорци, безспорно, но те се правят лесно. Ще преустроим обора, ще направим декоративна градина, овощната градина може да стане прекрасна, езерцето може да стане езеро за лодки, а земята е много добра — двеста акра първокласна земя. Мислех си, че това е точно каквото искаме, че можем да направим тук всичко, което пожелаем.

— Двеста акра? — запита той. — Къде ще тичат елените? Къде ще яздят придворните?

Тя примигна.

— И къде ще отсяда кралицата? — настоя той язвително. — В кокошарника, там отзад ли? А придворните? Какво, ще построим няколко коптора от другата страна на овощната градина ли? Къде готвачите на кралицата ще приготвят храната й? На открит огън? А къде ще прибираме конете й? С нас в къщата ли ще влизат, както явно става в момента? Можем да очакваме около триста гости: къде мислиш, че ще спят?

— За какво й е на кралицата да идва тук? — попита Ейми, с треперещи устни. — Тя със сигурност ще отсяда в Оксфорд. Защо би искала да идва тук? Защо да я каним тук?

— Защото аз съм един от най-изтъкнатите мъже в нейния двор! — възкликна той, като стовари юмрук на седлото и накара коня си да подскочи, а после да се устреми нервно напред. Той го удържа, като дръпна твърдата юзда, притискайки муцуната му. — Самата кралица ще идва и ще отсяда в дома ми, за да ми окаже чест! За да окаже чест на теб, Ейми! Помолих те да намериш къща, която да купим. Исках място като Хатфийлд, като Тиоболдс, като Кенингхол. Сесил се прибира у дома в Тиоболдс Палас — който би могъл да побере цяло село под един покрив, има съпруга, която сама управлява дома му като кралица. Той строи Върли, за да покаже богатството и величието си, докарва каменоделци от целия християнски свят. Аз съм по-важен човек от Сесил, Бог е свидетел. Моето потекло го прави да изглежда като стригач на овце. Искам къща, която да е като неговата, до последния камък! Искам външната показност, която подобава на моите постижения.

За бога, Ейми, отсядала си при сестра ми в Пенсхърст! Знаеш какво очаквам! Не исках някой мръсен чифлик, който можем да почистим, така че в най-добрия си вид да е годен някой селянин да отглежда там кучета!

Тя трепереше, полагайки огромно усилие да задържи поводите. Лизи Одингсел наблюдаваше отдалече и се питаше дали е редно да се намеси.

Ейми успя да проговори. Вдигна унило сведената си глава.

— Е, всичко това е много добре, съпруже, но онова, което не знаеш, е че тази ферма дава добив от…

— По дяволите добивът! — изкрещя й той. Конят му се подплаши и той го смушка грубо. Животното отстъпи встрани и се дръпна назад, като изплаши коня на Ейми, който отстъпи назад и за малко не я хвърли от седлото. — Изобщо не ме е грижа за добива! Моите арендатори могат да се тревожат за него. Ейми, аз ще стана най-богатият мъж в Англия, кралицата ще изсипе върху мен хазната на Англия. Не ме е грижа колко купи сено можем да изкараме от една ливада. Моля те да бъдеш моя съпруга, да бъдеш моя стопанка в една голяма и величествена къща…

— Величествена! — нахвърли му се тя гневно. — Още ли преследваш блясъка и величието? Никога ли няма да си извадиш поука? Нищо твърде величествено нямаше в теб, когато излезе от Тауър, бездомен и гладен, нищо твърде величествено нямаше в брат ти, когато умря от прихваната в затвора треска като обикновен престъпник. Кога ще се научиш, че мястото ти е у дома, където можем да бъдем щастливи? Защо още настояваш да търсиш провала? Ти и баща ти изгубихте битката за Джейн Грей, и тя му струва живота на сина му и собствения му живот. Ти изгуби Кале и се върна у дома без брат си, и отново опозорен! Колко ниско трябва да паднеш, преди да си научиш урока? Колко ниско трябва да потънеш преди вие, фамилията Дъдли, да научите докъде можете да стигнете?

Той рязко завъртя коня си кръгом и заби шпори в хълбоците му, като го изви грубо назад с поводите. Конят се изправи на задни крака във висока стойка, риейки въздуха с копита. Робърт седеше на седлото като статуя, сдържайки яростта и коня си с твърда ръка. Конят на Ейми се дръпна, изплашен от размахващите се копита, и тя трябваше да се вкопчи в седлото, за да не падне.

Конят на Робърт спусна крака на земята.

— Натяквай ми го в лицето всеки ден, щом ти харесва — изсъска й той, като се приведе напред, с изпълнен с омраза глас. — Но аз вече не съм глупавият млад зет на сър Джон Робсарт, излязъл от Тауър и все още опозорен и лишен от граждански права. Аз отново съм сър Робърт Дъдли, нося Ордена на Жартиерата, най-високия рицарски орден, който съществува. Аз съм началник на конницата на кралицата, и ако ти не можеш да се гордееш с това, че си лейди Дъдли, тогава можеш отново да се върнеш към положението на Ейми Робсарт, глупавата дъщеря на сър Джон Робсарт. Но за мен онези дни приключиха.