Марина Фиорато: Дъщерята на Сиена

— И ви гарантирам, че съвсем скоро ще имате тази прекрасна възможност, защото баща ви се съгласи сватбата ни да стане утре, след състезанията Палио, които възнамерявам да спечеля!

С тези думи Виченцо се приближи толкова, че тя усети дъха му върху бузата си. Никога досега не бе била толкова близо до мъж — с изключение, разбира се, на баща си.

— И ви уверявам, милейди, че има някои области, в които мога да ви доставя много по-голямо удоволствие, отколкото едно петнайсетгодишно момче!

Злостната закана в очите му беше непогрешима. Но имаше и нещо друго — неприкрита похот, от която костите й се вледениха. Тя го избута и хукна по стълбите към стаята си, сподиряна от извиненията на баща си. Но тези извинения не бяха отправени към нея, а към Виченцо.

Останала сама в стаята си, Пиа започна да крачи напред-назад със стиснати юмруци и пламнало лице. От долните етажи до нея достигаха звуците от подготовката за пиршеството, което доскоро смяташе, че се организира в чест на рождения й ден. Как е възможно животът й толкова бързо да се преобърне с главата надолу?

Баща й изпраща няколко пъти слуги, за да чукат на вратата й. Тя не им отвори — с нея или без нея, пиршеството щеше да продължи. Уплашена и отчаяна, тя седеше свита на стола си, наблюдавайки спускащия се здрач, гладна и трепереща, макар да не й бе студено.

Накрая баща й се появи лично и на него не можа да откаже. Той й заповяда да се разходи из двора с Виченцо, уж да се насладели на залеза. Всички слуги били вътре. Това щяло да бъде за нея великолепна възможност да опознае съпруга си.

Пиа изпълни заповедта на баща си и придружи Виченцо до коня му, докато слънцето обагряше в златисто древните каменни плочи на двора. Все така вцепенена от шока, тя не направи никакъв опит да разговаря с него и докато пресекат двора, задявките и ухажванията му се бяха превърнали в презрение и провокативност. Напълно онемяла, тя гледаше как сенките на здрача се сключват около нея. Отведе го до галерията, където беше завързан конят му, и мълчаливо го зачака да яхне животното. Ала изведнъж той се стрелна към нея и я издърпа зад най-мрачната колона. Похотливите му устни запъплиха по врата й, а алчните му ръце награбиха гърдите й.

— Хайде! — прошепна злобно той. — Договорите са подписани и ти си почти моя! Почти!

Тя се опита да го изблъска, провиквайки се отчаяно, макар да знаеше, че няма кой да я чуе. Започна да го удря по гърдите и лицето. Съпротивата й като че ли го влуди още повече и когато я сграбчи за косата и я захвърли през вратичката към конюшнята, тя си помисли, че с нея е свършено. Усети миризмата на топлата слама, а в устата си вкуса на кръвта, когато прехапа бузата си. Но Виченцо като че ли се овладя.

— Хубаво, остани си непорочна още една нощ! — изсъска и се изплю над нея. — Утре и без това ще бъдеш моя! — На прага на конюшнята се обърна и извика: — И никога повече не смей да ме удряш!

После се върна и започна да я рита ожесточено — но не по невинното й лице, а по тялото й, така че раните и синините й да не се виждат, скрити под дрехите.

Когато накрая той си тръгна, шокът я връхлетя с все сила и тя повърна върху сухата слама. В топлия мрак чуваше пръхтенето и изцвилването на конете на рода на Кукумявката.

А после се изправи бавно. Цялото тяло я болеше от ритниците му. Но Пиа изпъна гръб и се насочи директно към църквата на рода на Кукумявката, която се намираше от другата страна на площада. Сложи ръце върху тежките порти, през които бе минавала години наред — за кръщене, първо причастие, първа изповед. Но тази вечер тя не повдигна нежно резето, а блъсна толкова силно портите, че те се треснаха в колоните зад тях и трясъкът отекна в цялата църква. Пиа се втурна към параклиса на Мадоната и там краката й я предадоха. Коленете й изпукаха върху студения камък. И тя започна да се моли, притиснала силно медальона между дланите си. Молеше се, ала нито веднъж не вдигна очи към образите на Дева Мария или Исус Христос — тази вечер тя зовеше на помощ други, много по-древни божества. Мислеше, че древният тотем между ръцете й по някакъв начин й помага да осъществи връзка с тях. Молеше се нещо да се случи, някакво възмездие, което да я отърве от този брак. Когато отвори ръце, върху едната си длан зърна образа на Клеопатра, а върху другата — на кукумявката.

Игрите Палио.

Цяла година планиране, десет мъже, десет коня, три обиколки на площада и всичко свършва в един-единствен миг.

Нито един външен човек не би могъл да схване, а какво остава — да проумее какво означават конните надбягвания Палио за жителите на град Сиена. Че те се хранеха с тях, дишаха с тях, спяха с тях. Че се молеха на светците си за победа всеки божи ден, по цяла година. Че цялата им лоялност, всичките им цветове и всички техни контради произтичаха от Палио така, както паяжината произтича от паяка. Концентричните кръгове на техните обичаи и общество произлизаха именно от този площад и този ден, и от този най-малък сред всички кръгове — конната писта. Посипана с прахта на меките вулканични скали на Тоскана, отъпкана от мъже, родени в Сиена, яхнали отгледани в Сиена коне, точно под древните палати и кули на старинния град. Игрите Палио бяха центърът, игрите Палио бяха самата Сиена. Да ги познаваш, означаваше да знаеш всичко за този град.