Марина Фиорато - Дъщерята на Сиена

— Огледай го! — кимна Салваторе.

За да му угоди, тя се подчини, сдържайки покорно нетърпението, което се надигаше в гърдите й. И върху златния диск видя женска глава, отсечена и носеща се във въздуха.

— Това е самата царица Клеопатра! — прошепна благоговейно Салваторе. — На една от египетските си монети! Монетата е на повече от хиляда години!

Огромните му гърди като че ли се издуха още повече от гордост. Пиа въздъхна вътрешно. Докато растеше, почти всеки ден й повтаряха, че предците на фамилия Толомей са египетски царе — Птолемеите. Салваторе Толомей и всички капитани , водачи на квартала на Кукумявката преди него, не се уморяваха да разказват на хората за прочутата царица Клеопатра, чиито преки наследници са те.

Пиа усети огромната тежест на своето наследство върху раменете си и се вгледа почти с жалост в тази царица, която отдавна беше покойница. Горката! Вековната, знаменита царска династия бе носена от кръвта на Пиа Кукумявката, дъщеря и наследница на рода на Кукумявките! Пиа не беше царица на нищо друго, освен на контрада на Кукумявката, владетелка на тих квартал в северните части на Сиена, принцеса на няколко прастари благороднически двора и императрица на дружина обущари.

— Виж от другата страна!

Пиа обърна монетата и зърна златен барелеф на малка кукумявка.

— Нашият собствен хералдичен знак и нейният! Емблемата на Минерва, на Афродита, на Кукумявката!

Пиа вдигна очи към баща си в очакване да чуе най-главното. Знаеше, че той никога не дава нищо даром.

— Това е дар за твоя рожден ден, но също така и зестра — отбеляза самодоволно Салваторе Толомей. — Говорих с Фаустино Капримулго от контрада на Орела. Ще станеш съпруга на сина му Виченцо!

Пиа стисна силно монетата в дланта си, докато не усети впиването на ръбовете й. През тялото й премина нажеженият до бяло пламък на гнева. Не че бе очаквала, разбира се, сама да си избере съпруг, но бе възлагала големи надежди на съюза си с момчето на Киджи, за да го обучи и да го превърне в най-доброто, за което можеше да мечтае от бъдещия си съпруг — да се отнася мило към нея и да я остави на мира. Как е могъл баща й дай стори това?! Винаги, винаги бе изпълнявала всяко негово желание и каква бе сега наградата й? Да бъде продадена на мъж, за когото не само се знаеше, че е зъл, но е и от друга контрада . Нечувано!

Беше чувала множество слухове за Виченцо — че е почти толкова жесток злодей, колкото е и баща му — прочутият Фаустино Капримулго. Родът Капримулго, които бяха капитани на квартала на Орела, беше един от най-старите в Сиена, но благородството, очакващо се от едно толкова древно семейство, не беше сред характерните черти на поведението на неговите членове. Престъпленията им бяха неизброими — те бяха шайка злосторници, хищни Орли. Пиа бе твърде добре възпитана, за да разпитва нарочно за клюки, но слуховете нямаше как да не стигнат и до нейните уши — убийствата, побоищата, изнасилените от Виченцо жени на Сиена. Миналата година едно момиче се бе обесило на куката за свински бутове в дома си. Току-що бе завършило училище. „С дете — бе допълнила прислужницата на Пиа. — Поредната жертва на Орела.“ Но както ставаше ясно, бащата на Пиа бе в състояние да си затвори очите и ушите даже за подобни злодейства, стига да имаше лична изгода от това.

— Татко — каза сега тя, — не мога. Знаеш какво говорят за него и какво стана с момичето на Бенедето! Освен това той е Орел! Откога Орлите и Кукумявките влизат в брачен съюз?

В съзнанието си тя видя тези две птици как се чифтосват, създавайки ужасяващ хибрид — химера или може би грифон. Не, подобно нещо не беше редно! Лицето на Салваторе застина от гняв и в същия миг тя чу зад себе си скърцане на ботуши.

Той беше тук!

Пиа се обърна бавно. По цялото й тяло пролазиха студени тръпки, когато Виченцо Капримулго изпълзя от сенките.

По някаква своя странна приумица светлината падна първо върху носа и очите му. Човка и две зловещи черни очи — точно като препарираните птици в ловната хижа на баща й. Тънките му устни бяха извити в зловеща усмивка.

— Много съжалявам, че този съюз не е по вкуса ви — изрече той със спокоен и овладян тон, само с намек за заплаха. — Но двамата с вашия баща имаме конкретна причина за този съюз между нашите два квартала. Сигурен съм обаче, че бих могъл да ви… убедя да си подобрите мнението за мен, когато ме опознаете.

Пиа отвори уста, за да каже, че няма никакво желание да го опознава по-добре, ала беше твърде добре възпитана, за да се държи нагло, и твърде уплашена, за да огласи мислите си. Затова пак я затвори.