Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

— Вашата компания проявява голяма щедрост — отвърна мандаринът.

— Радвам се да го чуя. Знам, че понякога селяните са много подозрителни по отношение на прогреса, който им носим. Представете си свирещите, димящи и пуфтящи огнедишащи влакове, странните вибрации на релсите — ще ги вземат за зли духове, доведени от нас, чуждоземните демони. Не съм ли прав, да рен ?

Мандаринът се засмя. Смехът му беше странно писклив за толкова пълен човек. После дръпна ръката си от бедрото на доктора и повя към лицето си.

— Първо бандити, а сега и духове! Бедният ми дайфу , в какъв опасен свят живеете! Скъпи докторе, наистина ли ви интересуват измислиците, в които вярват невежите? Пийнете си чай. Помислете за богатството и просперитета, които ще ни донесат чудесата на вашата цивилизация.

Лекарят се присъедини към смеха му.

— Извинете ме, да рен , но понякога се тревожа. Заради слуховете е. Извинете ни, ние сме чужденци в непозната страна и се притесняваме, когато чуем за…

— Бандити и духове!

— Да, за бандити и духове, но и за събрания, организирани от учители по бойни изкуства из селата, за тайни общества, да рен , които засилват суеверието на невежите. Сигурен съм, че всичко това са измислици, но имаше бунтове, при които бяха убити чужденци. Монахините в Тиендзин…

— Това беше преди двадесет години. — Мандаринът вече не се усмихваше. — И министър Ли Хун Чан, и нашето правителство изплатиха репарации на Великите сили.

Лекарят долови нетипична нотка на сарказъм в последните думи.

— Не всички са просветени като вас, да рен — каза той неуверено — и се боя, че ние, чужденците, невинаги сме добре дошли в тази страна.

Мандаринът се облегна на възглавницата си.

— Дайфу , не съм човек, който ще скрие истината зад воал от изтъркани фрази. Страната ми преживява трудни времена и между нас има хора, които се отнасят с подозрение към онова, което чужденците водят след себе си. Вие говорите за суеверен страх. Дори някои от мандарините са против дейността на вашите мисионери. Познавам ви от много години и знам, че сте лекар, който наистина милее за моя народ. Но съществуват и други мисионери — и в нашия град има един от тях, — чиито мотиви не са толкова ясни. Обикновените хора се страхуват, когато вашите мисии вземат децата ни…

— Момиченца, които иначе ще бъдат оставени да умрат.

— Освобождаването от нежеланите деца от женски пол е древен обичай, не много справедлив, но си е наш, дайфу . Съзнавам, че мотивът ви да ги прибирате, е загрижеността за тях, но сред нашите селяни се ширят слухове, че ги използвате в странни ритуали на вашата религия. Говори се, че ядете човешка плът.

— Това са глупости.

— Разбира се, че са глупости, но вие сте онези, които обръщат внимание на слуховете и приказките на необразованите. Не говорихме ли преди малко за бандити и духове? Аз не знам нищо за някакви си тайни общества. Ако беше иначе, щях ли да допусна съществуването им? Не. И обратното, винаги съм приветствал чужденците между нас. Вие, дайфу , господин Фишер, инженерът и дори дебелият търговец на сапун — господин Деламер, можете да ни научите на много неща. Великата империя Цин не познава вашите технологии. Вие ги давате на джуджетата варвари отвъд морето и когато преди пет години ни обявиха война, те унищожиха флота ни и завзеха наша територия. Да, говоря за японците. А сега и други чуждестранни лешояди идват тук, за да грабят концесии, както ги наричате вие. Руснаците — на запад и на север, германците — в Шандун и вие, британците — навсякъде. Тук — пристанище, там — ивица земя или остров. Мнозина в нашето правителство и дори в императорския двор се питат: „Кога най-накрая ще спре всичко това?“ Те искат да прогонят чуждестранните лешояди. Аз не съм между тях. Не искам да си тръгнете, доволен съм, че сте тук. Ако империята ни е слаба, трябва да я укрепим. Да научим кое прави една съвременна нация силна. Донякъде това е оръжието. Лично съм се бил срещу чуждестранните армии. Бях там, когато Летният дворец на нашите императори изгоря. Тогава бях момче. Ние бяхме смели и опитни с копията и лъковете, но вие имахте пушки. Сега майор Лин вечно ме моли за повече пушки. Но не е само това. Вие имате богатства, технологии, изобретения. Разполагате с модерни лекарства. Можете да лекувате също тъй добре, както убивате. Ако искаме Китай отново да бъде силен и императорът да се чувства спокоен на трона си, трябва да научим онова, което знаете вие. Затова ви приветствам и ви закрилям, дайфу .