Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

Мандаринът отново се смееше и Еъртън почувства ръката му на бедрото си.

— Ще ви защитавам от бандити, духове и тайни общества.

Мандаринът се приведе напред и погледна доктора право в очите.

Гласът му премина в шепот.

— Затова нашите разговори са ми толкова приятни, дайфу . Те ми разкриват онова, което искам да знам. — Пискливият смях отново прозвуча, последва бързо потупване по коляното на доктора и с плавно движение мандаринът се надигна и раздруса двете ръце на полуизправения Еъртън. — До следващата ни среща. За мен винаги е удоволствие да разговарям с вас, дайфу . Бандити и духове! Ха-ха!

Аудиенцията беше приключила. С изключителна любезност мандаринът подаде на доктора шапката и бастуна и го придружи до вратата, сложил ръка на рамото му.

— Скоро ще дойда да видя как напредва строежът на железопътната линия — каза той. — Предайте поздравите ми на господин Фишер и екипа му.

— Непременно, да рен . Нали знаете, че скоро от Англия ще пристигне помощникът му?

— Информираха ме — отвърна мандаринът. — Той е добре дошъл в Шишан, както и всички вие.

Джин Дзиджан, възрастният сенешал, чакаше до каменните лъвове в подножието на стъпалата, водещи към кабинета на мандарина. Ръцете му бяха прибрани в ръкавите на светлосинята роба, а на главата си носеше конусовидната шапка като по-низшите чиновници. Сълзливите му очи се усмихнаха и бръчки набраздиха аскетичното му лице.

— Джин лао ще ви придружи до портите — каза мандаринът. — С нетърпение очаквам следващата ни среща.

— Довиждане, да рен , поздрави на семейството ви. Надявам се, че госпожа Фанси взима лекарството си редовно.

— Болките в корема вече не я измъчват, благодаря ви.

Мандаринът наблюдаваше как докторът следва високата фигура на Джин лао през двора и червените врати, които водеха към външния двор на ямена . Какви странни дебели дрехи носеха чужденците в жегата! Не можеше да разбере защо смятат, че рединготът и цилиндърът са най-подходящото облекло за посещение при магистрат? За миг той се наслади на прохладния допир на широката си копринена дреха. Очите му се спряха на зелените листа на гинковото дърво, на тъмните сенки от клоните, които сякаш образуваха калиграфски надписи върху напечените от слънцето бели каменни плочи. Той протегна ръце, докато раменете го заболяха и пое на големи глътки влажния уханен въздух. От терасата на жилищните помещения се дочуваше тихият говор на семейството му. Пак ли се караха? Не, прозвуча изблик на смях, после нежните звуци на някакъв музикален инструмент. Мандаринът се усмихна при спомена за малката Нощна пеперуда, за палавите й бели пръстчета, които се подаваха от червените брокатени ръкави, за острите й нокти, които драскаха стомаха му, за очите й, които го предизвикваха да се разсмее, докато ръката й пълзеше надолу…

Какво беше разбрал от въпросите на доктора? Че е проницателен, както винаги. Добре информиран, но наивен. Непрестанно се изненадваше, че чужденците, при всичките си знания, образование и изумителни практически умения, бяха тъй неспособни да схванат основните положения в живота. Приличаха му на умни деца на първия Фестивал на фенерите, крещящи от възторг, когато отгатнат лесната гатанка в някой стих, без да разберат, че поетът е вложил много повече значения зад явните игрословици. Имаше ли подтекст в думите на доктора за Железния Ван и тайните общества? Подозираше ли, че мандаринът участва в тайни заговори? Едва ли. Съществуваше любопитен феномен, който объркваше повечето от сънародниците му и беше причина за много недоразумения — чужденците обикновено казваха само онова, което беше на първо място в мислите им, и той, който винаги търсеше уловки в разговорите с варварите, се оказваше оплетен в мрежата на собственото си въображение. Несъмнено докторът беше подочул нещичко — слухове имаше винаги и те трябваше да бъдат окуражавани, защото можеха да прикриват или разкриват истината, — но не би могъл да знае нищо за движението на патриотичните общества, да чуе тихото прокрадване на дървесните червеи в стрехите на двореца, да долови движението на ларвите в селските торища; не можеше да знае, че Небесният мандат бе на път да премине у нова династия. Имаше страни от Китай, които никой чужденец не би могъл да разбере, колкото и добре да познава законите на материалния свят. Но мандаринът трябваше да бъде предпазлив. Опасно беше някой чуждоземец да съзре отделните нишки, дори ако не съумее да възпроизведе десена на цялото парче брокат.