Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

— Той със сигурност създава грижи на господин Хариман и съвета на железопътното дружество „Юниън Пасифик“ — потвърди Еъртън. — Но както сам казахте, това е една нецивилизована нова страна. Надявам се, че когато железопътната линия Пекин — Мукден стигне дотук, няма да се сблъска с подобни проблеми и не ще се притесняваме от хора като Железния Ван и неговата банда.

Гримаса на неудоволствие за миг разкриви сдържаното лице на мандарина, както вятърът набръчква гладката повърхност на езеро.

— Чудя се, скъпи ми дайфу , защо толкова се интересувате от Железния Ван. Много пъти съм ви казвал, че подобен човек — ако изобщо съществува — е само един от множеството дребни бандити, които живеят в пещери и причиняват дребни неприятности на някои от нашите търговци, ако са достатъчно глупави да пътуват нощем. Няма защо да се боите от подобни хора.

— Не съмнявам в това, да рен . Споменах името му, само защото в града се носят несъмнено преувеличени слухове за него…

— Приказки на хленчещи търговци, които си измислят бандите и нападения, за да скрият печалбите си от моите бирници — отвърна мандаринът.

— Несъмнено — предпазливо се съгласи докторът. — Но всички ние бяхме много доволни, особено инженерите от железопътната линия и моят приятел господин Деламер…

— Търговецът на сапун ли?

— На алкали, да рен . Той произвежда алкални кристали. Всички бяхме много доволни, когато разбрахме, че майор Лин скоро ще тръгне с войската си на поход срещу бандитите от Черните хълмове.

— Майор Лин организира най-различни учения за имперските войници. Понякога това са походи към Черните хълмове. Ако по пътя армията му попадне на някакви престъпници, убеден съм, че ще ги арестува, но не става дума за акция срещу бандити в Черните хълмове. Бих наредил подобни действия само ако имахме проблеми с престъпници, а такива, както ви казах, няма.

— Но нападението срещу кервана на господин Деламер през април…

— Беше неприятно произшествие, престъпен акт, който ме разтревожи. Наредих случаят да бъде разследван и няколко селяни бандити бяха заловени и екзекутирани.

— Да, имаше обезглавявания.

— Беше въздадено правосъдие. Случилото се не беше дело на несъществуващия Железен Ван.

Притворените очи на мандарина играеха, на устните му сияеше широка усмивка. Доктор Еъртън се съсредоточи върху лулата си. Китаецът се усмихна, приведе се напред и го потупа по бедрото.

— Не се тревожете, скъпи ми дайфу . Вие и вашите приятели сте мои гости, гости на императора и императрицата вдовица. Но стига приказки за бандити и обири на влакове. Кажете ми какви новини носите за самата железница. Добре ли вървят работите?

Еъртън чувстваше тежестта на пълната ръка върху вътрешната страна на бедрото си и хладината на нефритения пръстен проникваше през плата на панталоните му. Не се притесни. Знаеше, че физическият контакт за китайците е жест на близост, белег за приятелство между двама достойни мъже. Спомни си как свирепите войници на Лин се разхождаха ръка за ръка по улиците, когато бяха в отпуск, а понякога и докато патрулираха. Някои от колегите на Еъртън бързаха да окачествят и най-невинната проява на обич като зараждаща се похотливост. И той не за пръв път си помисли, че истинската вяра би намирала по-лесно път към сърцата на хората, ако проповедниците й не бяха толкова крайни. Не се смяташе за прекалено чувствен мъж, но обичаше да мисли за себе си като за толерантен хуманист. Като лекар Еъртън разбираше колко податлива е плътта на изкушение и не бе склонен да съди околните за техните дребни прегрешения или навици. От друга страна, като шотландец, би предпочел мандаринът да не го държи за крака. Тъй като бе лекувал няколко от неговите наложници, пред очите му изникнаха неблагочестиви видения на нечии по-красиви бедра, които същата тази ръка навярно бе притискала наскоро. С усилие на волята лекарят се върна към темата.

— Железницата ли, да рен ? Вие ще получите пълен доклад от господин Фишер от лагера, но когато ходих дотам преди няколко дни, кипеше бурна дейност. Набиваха колоните на моста в речното корито, както се бяхме разбрали, и смятам, че в момента един от проучващите екипи търси най-подходящото място за тунел през Черните хълмове.

— И кога ще бъде завършена връзката с главната линия към Тиендзин?

— След няколко месеца. Господин Фишер ми каза, че ви е много благодарен за помощта и почти не среща проблеми със селяните, чиито земи трябва да бъдат откупени заради трасето. Надявам се да получат достатъчна компенсация.