Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

— Значи е трудна работа да се ограби влак? — прошепна той.

— Да — каза докторът. — Изисква доста предварително обмисляне, познаване на разписанието, шпиони на гарата, достатъчно голямо препятствие върху релсите, динамит, сръчност с ласото и сигурен план за бягство. Както и определена дисциплина в бандата. А тези главорези са обикновено луди глави.

— Когато железопътната линия бъде завършена, трябва да науча войниците си да се справят с подобни крадци — каза мандаринът.

Еъртън се засмя. Представата за китайци с плитки, маски и сомбрера, които размахват пистолети и галопират след влака, провокираше чувството му за хумор.

— Едва ли някога ще имате проблеми в това отношение, да рен . — Той употреби официалната титла на мандарина, която буквално значеше „Велики“. Макар вече да бяха приятели, докторът държеше да спазва протокола и да се обръща с общоприетите титли към местните управници. В замяна очакваше да го наричат ишен — лекарю, или дайфу — докторе. Знаеше, че в града го описват с далеч по-неласкателни прозвища, но никой все още не се бе осмелил да го нарече в лицето „Чи Лаошъ“ — плъхоядец. Доктор Еъртън се гордееше с този прякор, който бе получил преди четири години по време на епидемията от бубонна чума, която го бе довела за пръв път в Шишан. Малко след пристигането си той беше пуснал по улиците викачи, които разгласяваха, че ще плати висока цена за всеки плъх, който му донесат — жив или мъртъв. Това му беше спечелило репутация на ексцентрик и беше убедило и онези, които все още не вярваха, че на всички чужденци им хлопа дъската. Но последвалият лов на гризачи бе намалил десеторно популацията на черни плъхове и практически бе допринесъл за елиминирането на чумата. Паметникът, издигнат в негова чест и слуховете, че е получил за награда медал от великия император Цин за работата си като чудотворен лечител, донякъде бяха възвърнали доброто му име, но прякорът му се бе лепнал и дори днес селяните често му носеха кошници мъртви мишки с надеждата да му доставят гастрономическа наслада.

Мандаринът се приведе и грациозно отпи от чая. Лежеше отпуснат и разсъблечен, сивата плитка се бе увила около врата му, а широката бяла, подобна на дреха пижама беше навита до коленете. Синята роба — символ на сана му — и обшитата с нефрит шапчица висяха спретнато върху дървената рамка до него. Над канга беше разположена библиотеката му, която стигаше чак до резбования и оцветен таван. Всеки рафт беше закрит с жълта копринена завеска, зад която се редяха преписи на класически китайски автори върху страници от дърво, някои по-популярни произведения, както и многобройни рула пергамент. Доктор Еъртън знаеше, че те включват ценна колекция от еротични гравюри. Веднъж мандаринът му беше показал неприличните рисунки и притеснението на англичанина бе предизвикало бурния му смях.

Синьо-бял килим от Тиендзин покриваше каменния под, наполовина осветен от слънцето, което колебливо проникваше в стаята. В полумрака отвъд се криеха столове и масички в стил Мин и бюро, върху което бяха разхвърляни рула хартия, мастилен камък 7 7 Мастилен камък или мастилена плоча — камък с малка вдлъбнатина, в която китайците са стривали мастило от специални пръчици. — Б.пр. и четчици в порцеланови бурканчета. Няколко разгънати калиграфски свитъка висяха в сянката на отсрещната стена — подаръци от майстори, художници и други чиновници. Стар часовник шумно тиктакаше в ъгъла. Тънките лъчи, проникващи през вратите и прозорците, осветяваха кълбата синкав дим, които политаха като дракони от лулата на доктора и си пробиваха път между прашинките, покриващи с тънък слой всяка хоризонтална повърхност. Мирисът на тютюн се смесваше с лекия дъх на благовонна, изветрял парфюм, плесен и прах. Стаята беше малка и напомняше на Еъртън корабна каюта, но той харесваше уютната и задушевна атмосфера. Фактът, че мандаринът го приемаше в този най-личен кът от дома си, говореше за близостта, която съществуваше между двамата мъже.

Самият мандарин бе дребен и склонен към напълняване, но властните черти и мускулестото тяло му придаваха достолепен вид.

— Има рамене на ръгбист — беше споделил доктор Еъртън със съпругата си и ръце на касапин.

Представи си го как влиза облечен в официална роба в ямена 8 8 Ямен — резиденцията на висшите китайски чиновници, където има и служебно помещение — в случая става дума за него. — Б.пр. , с мрачен поглед, следван от палача, и нещастните престъпници, които целуват прахта под краката му и се чудят дали ще ги осъди на сто удара с камшик или на обезглавяване.