Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

„Приятелството на Еъртън с мандарина, с когото се среща редовно, за да разговарят за философия и политика, може да ни осигури нужната препоръка.“

Почти беше свършил. Едва държеше очите си отворени. Поне шумът навън беше поутихнал, а от коридора вече не се чуваха странни звуци. Къде, за бога, му беше умът? Демони лисици! Преди да потегли от Лондон, го бяха предупредили. „Въпреки очевидното им култивиране — му казаха — китайците са примитивни създания като всички народности в империята. Имат много странна и като цяло неприятна религия, скрита зад артистичните чайни церемонии. Заедно с политическата си работа трябва да проучиш култовете и тайните общества, но да не вземеш да станеш част от тях!“ И на пристанището беше избухнал бурен смях, а той се беше усмихнал учтиво, убеден, че знае повече от началниците си, защото имаше докторска степен от Оксфорд по ориенталски езици.

„Надявам се, ваша светлост ще се съгласи с предложението ми. Все повече се убеждавам, че мандаринът на Шишан може да се превърне в посредник на Великите сили в този район и наш агент за ограничаване на руското влияние. Той има много препоръчителни качества: престижна военна кариера, опит на силен и независим администратор и е безмилостно жесток и много корумпиран. Освен това е амбициозен. Напоследък прави опити да обучава малкия си гарнизон да воюва по съвременни методи. Смятам, че с одобрението на ваша светлост и помощта на японската имперска армия и нейните оръжия, можем лесно да укрепим положението му. И може би ще открием, че негово превъзходителство мандарин Лиу Дагуан има необходимите качества да стане нашият военен диктатор…“

Главата му се отпусна върху ръцете и той мигновено заспа. Преди съзнанието му да изключи, му се мярна развяваща се роба, меки коси, красиви кафяви очи, разтворени червени устни, остри малки зъби, бавно и чувствено помахване на опашка, нокти и зъби…

Но един слънчев лъч вече обагряше в червено дървените стени. Пясъчната буря бе стихнала с изгрева. Дворът на лейди Макдоналд отново изглеждаше спокоен. Нощните създания — ако изобщо съществуваха — се върнаха в царството на въображението, от което бяха призовани. Преводачът се размърда в съня си и дългото послание, което по свой начин също беше фантастично със замислените схеми и конспирации от друг въображаем свят — този на Голямата игра и Реалната политика — се разпиля страница по страница на пода.

Доктор Еъртън разказваше на мандарина онова, което бе научил за бандитите от Скритата долина 5 5 Скритата долина — на английски „Hole in the wall“ — закътана долина и стръмен проход в окръг Джонсън, щата Уайоминг, където се укривали бандитите през периода 1875–1905 г. Между тях са били Джеси Джеймс, Братята Лоугън, а към края на века и бандата на Буч Касиди; синоним на място, където се продават контрабандно спиртни напитки. — Б.пр. .

— Макар и разбойник, господин Буч Касиди не е необразован — каза той, ровейки в джоба си за кибрита и лулата от корен на изтравниче.

Отпуснат върху канга 6 6 Чанг — в Северен Китай зидана или глинена платформа в единия край на стаята, застлана като легло, която зимата се затопля с огън. — Б.пр. , мандаринът вече беше изпушил две лули опиум, приятно заситен след лекия обяд и един час, прекаран в компанията на третата си и любима наложница, и не сваляше поглед от облечения в редингот чужденец, седнал на столче до него. Сред шумолене на коприна и звън на накити една прислужница се наведе през рамото му и внимателно наля чай в две порцеланови чашки. С плавно движение тя върна чайника върху плетената подложка, поклони се и излезе от кабинета.

— Благодаря, скъпа моя — каза доктор Еъртън, кимайки след изящната й фигура. Над главата му се носеха облаци дим. — Може да се изненадате, но Буч Касиди произхожда от добро английско семейство — продължи той. — Баща му, макар и мормон, е роден в Акрингтън, Ланкашър. Младият Буч може да не е имал щастието да посещава добри училища по Източното крайбрежие, но очевидно е бил образован. Все пак, за да се планират и осъществят тъй успешни влакови обири, определено е нужен интелект.

Последните му думи бяха заглушени от врявата, която избухна на двора пред кабинета на мандарина. Гневните крясъци проникваха през облените от слънце стъкла на прозорците. Навярно готвачката и прислужницата пак се карат, помисли си докторът. Беше му забавно, че низшите прислужници от домакинството на мандарина съвсем спокойно се разправят на висок глас пред господаря си. Не можеше да си представи подобно нещо да се случи в дома на някой английски съдия. Мандаринът не се ядоса, а търпеливо изчака шумът да стихне.