Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

Адмирал Сиймор, генерал Чафе, генерал Фон Валдерзее — командири на Съюзническите експедиционни сили в Пекин

Едмънд и Мери Еъртън — деца на Едуард Еъртън, които учат в Шотландия

Според учебниците по география летните пясъчни бури, макар и редки, обикновено са силни.

Така беше и това лято.

Бурни сибирски ветрове се втурнаха между хълмовете в нагорещената от слънцето котловина, оголяла след трите години суша, носейки пясък от пустинята Гоби и прашен льос 1 1 В геологията — жълтеникава, песъчлива и много плодородна почва. от бреговете на Жълтата река, и забулиха напуканата земя в кехлибарен облак.

Бурята напредваше като орда варвари или някое от селските въстания, които от време на време избухваха незнайно как в империята и помитаха архаичните армии, които се изпречеха на пътя им. Както Жълтите кърпи, Тайпин или Белите лотоси; както всеки бунт, при който главатарите на банди успяваха да завладеят Драконовия трон, а въстанието набираше сили и ярост, за да щурмува високите стени и порти на императорската столица и да достигне по тесните улици до дворовете на Забранения град, където един слаб император все още държеше Небесния мандат в треперещите си ръце, така и тази пясъчна буря превзе Пекин през една лятна нощ от последната година на стария век. Милиардите й атакуващи войници плячкосваха завзетия град. Прашните демони с рев си разчистваха път през хутонгите 2 2 Алеи и улички, типични за района около Забранения град в Пекин, по които къщите са четириъгълни с четириъгълни дворове. В хутонгите западно и източно от двореца живеели аристократи и роднини на императора, а в северните и южните — търговци и обикновени хора. — Б.пр. , събаряха с трясък табелите на магазините, разбиваха вратите на къщите и се впиваха в кожата на малцината минувачи, които бяха имали безразсъдството да излязат и да се изправят срещу фучащите пясъчни стрели.

Този ден нямаше здрач, защото бледото слънце бе затъмнено още в зенита си. Здрачът на необичайния следобед се преля незабелязано в още по-плътния мрак на беззвездната нощ. Жителите на Пекин, сгушени в задушните си домове, запушваха уши, за да не чуват воя и стенанията на свирепия вятър отвън, защото тази нощ злото витаеше навсякъде.

В Квартала на легациите тази вечер нямаше приеми. Кристалните полилеи в балните зали не светеха, кабриолетите и каретите бяха заключени в конюшните, капаците на прозорците бяха плътно затворени. Нещастните войници на пост, закриваха лицата си и се опитваха да се предпазят от пясъка — кой както може. Министрите и съпругите им се бяха оттеглили рано в спалните си.

В летните вечери дворът на британската легация обикновено приличаше на приказна страна, озарена от светлината на фенерите. Лейди Макдоналд, която живееше в двореца, принадлежал някога на манджурски аристократ, обичаше да демонстрира предпочитанията си към китайската украса и не обръщаше внимание на коментарите на малцината истински ориенталисти в легацията, които твърдяха, че да украсиш в стил Микадо китайска сграда, е все едно да позлатиш лилия (или да боядисаш краката на змия, както биха се изразили китайците). Като първа дама на Пекин тя знаеше точно какво се харесва на представителите на Великите сили, които идваха на приемите й, и че е по-важно да представи Китай такъв, какъвто би трябвало да бъде според нея, а не мизерната реалност отвъд стените на двора, която вонеше на канализация. Щом Гилбърт и Съливан можеха да разкрасят една трихилядолетна цивилизация, тя беше на тяхна страна.

Но тази вечер пищната украса беше прибрана и китайските павилиони и декоративни арки с колони и вълнообразни покриви се издигаха голи и беззащитни срещу бурята като всички останали сгради в града. Яростни пориви на вятъра сновяха по верандата и блъскаха капаците, прикриващи вносните стъкла на прозорците. Дърветата гинко тресяха клони като полудели духове и размахваха листа-ветрила срещу беснеещия вятър. Старите сгради се прегърбваха под яростната му атака — тъмносиви сенки на фона на мрачното небе. Отново изглеждаха изоставени и запуснати, както преди англичаните да ги обновят. С покриви, които им придаваха вид на храмове, в бурната нощ те напомняха на изоставените светилища от китайските легенди, обитавани от призраци и демони. Яростната атака на бурята бе опустошила градината на лейди Макдоналд и в нея сякаш бродеха неспокойните души на предишните й обитатели и странните създания от китайския фолклор — демони лисици, богове змии, гладни призраци и други невъобразими рожби на суеверието, които по традиция се появяваха в такива нощи.