Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

— Нямат голям успех — забеляза докторът. — Срам ме е да му кажа, но съм съгласен с теб. И все пак трябва да бъдем снизходителни.

— Ти бъди снизходителен колкото искаш. Според мен те са петно върху човешката раса.

— И върху достойнството на белия човек — каза Еъртън, — но намеренията им са добри. Деламер, преди да си тръгнеш, искам да ти кажа колко се радвам за теб и съм сигурен, че Нели ще бъде щастлива да има за компания дъщеря ти, когато пристигне. Ако поиска, за нея винаги ще се намери работа в болницата. Позволи ми да дам вечеря в чест на нея и… Кабът ли беше?

— Да, Том Кабът.

— Веднага щом пристигнат в Шишан. Нели ще посвири на пианото, ще поканя и хер Фишер с неговата цигулка. Ще си прекараме весело, нали? Трябва да посрещнем новодошлите както подобава.

— Благодаря, Еъртън. Ще я очаквам с нетърпение. — Деламер се обърна да си върви, но в този миг лицето му се озари от широка усмивка. — Още не мога да повярвам, че дъщеря ми ще дойде! — И изкара въздуха на доктора с поредния си мощен удар по гърба му.

Макар и колебливо, Еъртън се запъти към семейство Милуорд. Макар и мисионер, като лекар той се концентрираше повече върху лечението на тялото, отколкото на душата, но се чувстваше задължен към колегите си проповедници, дори ако принадлежаха към други мисии. Семейство Милуорд бяха американски конгрегационалисти, пристигнали направо от Ню Джърси преди три години и според него нямаха никаква квалификация за тази работа. Дори не беше сигурен към коя мисия в действителност принадлежаха. Не разполагаха с достатъчно средства и изглежда никога не получаваха пари или поща. Доколкото беше разбрал, издържаха се от подаянията на будисткия манастир, което беше изключително притеснително.

За сметка на професионализма обаче те бяха изпълнени с фанатичен идеализъм и сляпа вяра. Септимъс Милуорд беше висок мъж с дълги крайници, около четиридесетгодишен, с тънки строги черти и дебели кръгли очила. Всъщност очилата бяха отличителен белег на цялото семейство. Съпругата на Септимъс, Летиша, и три от осемте им деца също носеха очила — и колкото по-малки бяха децата, толкова по-дебели бяха стъклата им. Според доктора именно те допринасяха най-много за чуждоземския им вид. Още с пристигането си, по неведоми причини, Септимъс Милуорд беше решил, че паството ще ги приеме по-добре, ако се обличат като него, затова бяха изгорили всичките си западни дрехи и обувки и сега носеха кърпени китайски роби. Освен това той беше обръснал предната част на главата си и сплиташе рядката си жълтеникава косица на плитка, което му придаваше нелеп вид, защото беше запазил брадата си.

Най-големият му син, нацупено момче на около четиринадесет-петнадесет години на име Хирам, също носеше косата си на плитка. Еъртън видя, че именно той свиреше на тромбона — нелошо, но от свъсеното му изражение човек оставаше с впечатлението, че би предпочел да е на хиляди километри оттук. И кой ли би могъл да го обвини при такъв баща? Докторът бе впечатлен от интелигентността на момчето. То говореше свободно китайски, за разлика от родителите си, чийто неразбираем език по време на служба беше направо отчайващ. Понякога Еъртън го беше виждал да си играе с някои от местните деца. Чудеше се дали момчето не се изкушава да избяга завинаги от семейното гнездо. Какво ти гнездо! Веднъж докторът се бе отбил в съборетината, където живееше семейството. Всеки китайски селянин би се засрамил от мръсотията и мизерията на схлупения бордей, а в него семейство Милуорд отглеждаха не само собствените си деца, но и изоставените бебета, и други нещастници. Еъртън знаеше, че това предизвиква дълбоко съмнение у местните жители, но не би могъл да забрани на Милуорд да спасяват хора. С Нели им помагаха колкото могат. Тя се тревожеше за децата и понякога им пращаше топла храна. Септимъс я приемаше като нещо, което му се полага по право. Веднъж Нели бе попитала Летиша дали иска да работи в болницата. Съпругът й беше отговорил вместо нея, че тъй като разпространяват божията воля и спасяват души, нямат време да се занимават с капризите и болестите на грешното тяло. Това беше прекалено дори за Нели и тя му беше казала какво мисли за него. Но никаква полза: Септимъс бе накарал цялото си семейство да коленичи в кръг около него и да се моли за нея.

Точно когато Еъртън стигна до предните редици на тълпата, химнът триумфално завърши. Пискливият дискант на Летиша Милуорд прозвуча още един-два такта, след като тромбонът беше замлъкнал. Септимъс започна проповедта си и за миг сред слисаните зяпачи се възцари тишина — опитваха се да разберат какво им казва. По принцип мисионерът притежаваше дълбок и властен глас, но когато говореше на китайски, той преминаваше в накъсан фалцет, който стържеше и трепереше като разстроена цигулка. Речникът му бе до голяма степен неточен, граматиката — спорна, а произношението, което смело се опитваше да докара — почти винаги погрешно. Тъй като именно то определяше значението на думите, от устата му излизаха невъобразимо нелепи словосъчетания. Докторът се напъна да разбере какво се опитваше да каже този път.