Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

— Милуорд! — извика Еъртън. — Чуй ме, човече.

Думите му сякаш изобщо не достигнаха до Септимъс.

— Милуорд — повтори докторът по-силно, — осъзнай се. Какво ще правиш със сина си?

Септимъс отвори сините си очи и безизразно се втренчи в Еъртън.

— Ако очите ти съгрешат, извади ги и ги хвърли — каза той студено. — Ще се моля за него.

— За бога, мисли разумно. Хирам е още дете.

— Той избяга от Божия храм, доктор Еъртън. Ако се върне и се покае, ще заколя угоения вол и ще отпразнувам завръщането на блудния син. Но дотогава той не е мое дете.

— За бога! — Мъжът очевидно не беше на себе си. — Госпожо Милуорд, Летиша — умолително произнесе Еъртън.

Очилата й бяха замъглени от сълзи, но гласът й прозвуча непоколебимо.

— Съпругът ми вече ви отговори, докторе. Аз му се подчинявам. И аз ще се моля дяволът да освободи момчето ми.

Последните й думи бяха заглушени от разтърсващо ридание. Милдред прегърна майка си покровителствено и погледна с гняв доктора.

— Оставете ни с мъката ни — обади се Септимъс. — С нищо не можете да ни помогнете.

— Мога поне да се опитам да открия сина ви — каза Еъртън и вбесен се завъртя на пети. После отново се обърна към Септимъс и се опита да го разубеди, но не можа да намери достатъчно силни думи. — Когато го намеря, ще го заведа в болницата — каза накрая той отчаяно. — Моля ви, помислете пак за родителския си дълг. — И с тези думи докторът остави семейството да се моли.

Младият занаятчия, който пръв се бе подиграл със Септимъс, още се мотаеше на площада заедно с приятелите си. Когато Еъртън мина покрай тях, младежът направи подигравателна гримаса и се разсмя. Докторът го сряза:

— Няма да търпя безочието ти, уродлив син на недъгава костенурка! Махни се от пътя ми, воняща кръстоска от муле и слепок.

Младежът се усмихна широко, впечатлен от цветистия низ китайски обиди, и изруга, после възкликна:

— Поне един от тях говори правилно!

И Еъртън преживя унижението да бъде потупан по гърба за трети път през този ден. Вбесен, той отблъсна китаеца встрани и излезе през декоративната арка в южния край на площада на главната улица, която водеше към градските порти и дома му.

Болницата и къщата на доктора бяха разположени на около три километра извън града, на малко възвишение сред полята. Еъртън беше получил мястото, някогашен дом на местен земеделец, през годината на чумната епидемия, за да организира импровизирана лечебница, далеч от отровните изпарения на града. През следващите години той бе преустроил кирпичените постройки в скромни тухлени къщички, които заобикаляха трите, свързани в китайски стил двора. Беше заменил сламените покриви със сиви плочи, а уголемените прозорци, вече имаха прозрачни стъкла в червени дървени рамки. Нели бе засадила дървета и цветя. През пролетта пчели бръмчаха над азалиите и обсипаните с цвят череши; през лятото врабчетата чуруликаха и щурците свиреха между листата на чинарите, засенчващи двора. През всички сезони тук цареше спокойната атмосфера на провинциално имение. Стаите бяха просторни и чисти, с под от борови дъски и белосани стени. Сестра Катерина — една от двете монахини, които работеха при Еъртън — казваше, че малката болница й напомня на манастира в родната й Тоскана.

В първия двор се намираха складът и аптеката, както и кабинетът, където Еъртън приемаше външните си пациенти. Всяка сутрин в седем часа помощникът му китаец Чжан Ерхао отваряше портата, болните се стичаха в двора и търпеливо присядаха на пейките до любимия бор бонзай на Нели, а през зимата се струпваха около печката в ъгъла на склада. Идваха не само хора от града, страдащи от циреи, зъбобол и ишиас, но и селяни от провинцията. Те често бяха вървели по цяла нощ, за да стигнат дотук, а ако не можеха да се движат, семействата им ги бутаха в колички. Тези селяни с големи длани и ходила, с широки загорели лица, характерни за северните краища, седяха неподвижно с часове, понасяйки търпеливо болката, докато докторът чужденец им отдели няколко минути от времето си. Репутацията и уменията на Еъртън бяха такива, че рядко някой си тръгваше неудовлетворен, макар самият доктор да съзнаваше колко малко може да направи с оскъдните си лекарства и превръзки и че болестта, с която никога няма да се справи, бе бедността.

В главната сграда срещу входа се намираше параклисът. Всяка вечер в шест и половина малката общност се събираше на вечерна молитва и пееше химни, преведени на мандарин 11 11 Мандарин — диалект на северните провинции около Пекин, който се смята и за официален китайски език. — Б.пр. от мисионерското дружество. Следващият двор бе територия на двете италиански монахини, сестри Катерина и Елена, чиито фигури в бели раса, пъргаво се движеха между трите отделения, разположени сред цветната градина. Католическите сестри бяха поели на плещите си грижите за пациентите на легло и дори Нели рядко се месеше в малкото им царство. И двете бяха около тридесетгодишни. Първоначално бяха пристигнали в Шишан, за да помагат на отец Адолфус, сивобрад йезуит с вид на светец, който бог знае откога живееше в града, но за нещастие, пристигането им беше съвпаднало с началото на чумната епидемия, на която свещеникът бе станал една от първите жертви. Еъртън беше открил двете монахини да събират сираците в един от най-тежко поразените райони и веднага ги бе назначил за помощнички и медицински сестри. След края на епидемията бе писал до ръководството на мисията им в Рим, хвалейки смелостта и самопожертвувателността им, с молба до изпращането на заместник на отец Адолфус, те да останат при него в Шишан. Оттогава двете живееха в мисията. Веднъж годишно, на Великден, отиваха в Тиендзин, за да се изповядат и причестят, но през останалото време живееха като членове на семейство Еъртън, помагаха във всички дейности на мисията, участваха дори в църковните служби в параклиса. И двете бяха италиански селянки — простички, жизнерадостни души. Веселият смях на сестра Елена беше неотменна част от болницата — като мириса на карбол и йод. Те живееха в едно крило в третия двор, което служеше за общежитие и училище на сираците, с които се бяха сприятелили по време на епидемията. Някои от по-големите вече можеха да помагат в болницата.