Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

Еъртън, Нели и децата им заедно със слугите А Ли и А Сун — двойка кантонци, които се грижеха за доктора, откакто беше пристигнал в Китай преди петнадесет години — живееха в жълтата едноетажна къща, отделена с тясна пътека от болницата. Тя бе обширна постройка, заобиколена от добре поддържана морава и дървена ограда. Всекидневната и трапезарията все едно се намираха в любимия им Единбург. Докторът беше превозил за собствена сметка мебелите, семейните портрети, тапетите, сребърните шефилдски прибори, завесите, фортепианото на Нели и нейната най-голяма гордост — модерната готварска печка от лято желязо, произведена в Бирмингам, която отопляваше цялата къща през зимата и осигуряваше топла вода във всеки миг от деня. Докторът обичаше тази къща с мириса на лакирани дървени подове, уханието на бекон и препечен хляб с масло рано сутрин, бърборенето на децата в стаите им и абсолютната тишина в кабинета си. Но от една година дългите коридори му се струваха празни. Липсваше му компанията на двете му по-големи деца — четиринадесетгодишният Едмънд и три години по-малката Мери. Миналото лято те бяха заминали обратно за Шотландия, където бяха поверени на семейство Гилеспи — мисионери от Тиендзин — и сега живееха в пансиона на училището в Дънди. И Нели, и Еъртън знаеха, че някой ден по-малките им деца Джени и Джордж — на десет и осем години — ще ги последват. Засега те бяха на възраст, когато можеха да посещават училището заедно със сираците. Докторът вечно се шегуваше, а монахините му пригласяха, че макар да обича сестри Катерина и Елена, Нели се бои, че децата й ще израснат като паписти под тяхно влияние, затова настоява да присъства на уроците им по вероучение. Тя се усмихваше на шегите им, но доста сухо — очевидно в закачката имаше и истина.

Джени и Джордж го посрещнаха шумно, когато влезе уморен, раздразнен и лепкав от пот. Копнееше да се изкъпе. Следобедът беше минал потискащо. Когато се върна в болницата, накара Чжан Ерхао и някои от помощниците си да организират издирването на Хирам. Чжан се бе престорил, че не го разбира и едва след сериозно убеждаване се бе съгласил да се заеме със задачата. После се беше появила сестра Елена с истеричното оплакване, че молците били изяли новата пратка памучни бинтове; трябваха му няколко минути, за да я успокои. След това се бе наложило да извърши сложна хирургическа операция на един каруцар, чийто крак бе премазан при сблъскване между две каруци. Най-накрая, по здрач, Чжан Ерхао се бе появил с известието, че Хирам е изчезнал. Били го видели да напуска града с няколко от неговите приятели гаменчета и да се отправя към Черните хълмове. Чжан тъжно бе поклатил глава, а после бе направил мимика сякаш си прерязваше гърлото.

— Железният Ван — бе прошепнал той — много лошо. — Когато Еъртън не се бе съгласил с това прибързано заключение, Чжан се бе усмихнал. — Може би първо ще поискат откуп — бе казал той — и после ще му прережат гърлото.

Докторът му беше наредил да вземе фенер и да продължи търсенето и през нощта, ако се наложи. Чжан беше тръгнал, но раменете му се тресяха от скрито злорадство и съзнанието, че е успял да ядоса господаря си и този дребен триумф сякаш компенсираше работата, която трябваше да свърши.

Еъртън се отпусна във фотьойла и с благодарност пое чашата уиски от А Ли. Нели шиеше на масата, но му се усмихна, стиснала конец между зъбите си. Той й отвърна. Колко красива беше с кестенявата си коса, вдигната над високото чело, с волевата си брадичка и спокойни сини очи. Възрастта започваше да й личи — косата й бе леко прошарена на слепоочията, скулите и върхът на носа й бяха зачервени, бръчките около устата й бяха малко по-дълбоки, но движенията й бяха пъргави, а стойката — изправена. С високия си ръст и широки рамене тя излъчваше вродена царственост. Той бръкна в джоба на жилетката за часовника си. Имаше половин час, за да си почине, преди да се съберат в параклиса. Знаеше, че трябва да каже на Нели за Хирам, но тя щеше да се разтревожи повече от него, а в момента не му се искаше да я разстройва. Вместо това й разказа за срещата си с Франк Деламер и скорошното пристигане на Хелън Франсис.

— Надявам се, че не е някоя от онези модерни млади жени — отбеляза Нели.

— Хайде, зарадвай се — въздъхна доктора. — Това е единствената добра новина за целия този ужасен ден.

— Горкичкият ми — каза Нели. — Мислех, че ти е приятно да разговаряш с този ужасен стар мандарин.

Но Еъртън нямаше желание да й обяснява защо е в лошо настроение. Той мрачно отпиваше от уискито си, чудейки се какво да говори след половин час в параклиса. Спомни си ужасната проповед на Септимъс и нелепата му препратка към притчата за Самсон, после внезапно се разсмя.