Адам Уилямс - Дворецът на небесната наслада

Вярно беше, че някои от гостите, а и домакинът, носеха удобни дрехи за разходка, но при тези обстоятелства това бе преднамерена нехайност. Много от европейските дипломати бяха дошли с рединготи и цилиндри. Руският посланик се перчеше с медалите си, а мълчаливият глава на японското посолство, придружен от дребната си, облечена в кимоно съпруга, очевидно бе в официално облекло. Но мъжете бяха скромно облечени в сравнение със съпругите си, които се бяха пременили като за надбягванията в Аскът или регатата в Хенли. Хелън Франсис с учудване погледна графиня Естерхази, гостенка на австрийската легация, която се носеше сред блясък на син органдин и паунови пера, смеейки се на остроумията на елегантния военен аташе на Франция, който я ухажваше. Широкополи шапки с пера трепкаха като цветя на вятъра. Някои от жените носеха костюми за езда, както и самата Хелън, но техните можеше да са ушити за уиндзорския лов — с поли от скъпо кадифе, лъскави черни шапки с прозрачни сини воалетки и вталени жакети, които трябваше да подчертаят прелестта на женствените им форми. В своя кафяв костюм и спортна шапка Хелън Франсис се чувстваше не на място като гувернантка на бал.

Беше помолила Том да не я оставя сама, но почти веднага след пристигането им, го бяха отвлекли да участва в игра на раундърс 13 13 Английска игра с топка и бухалка, подобна на бейзбола. — Б.пр. в края на градината заедно с няколко от по-младите мъже. Тя го бе наблюдавала известно време как скача и лови топката с рев: „Какво ще кажете!“, а после я размахва във въздуха като трофей. Лицето му сияеше от щастие, русата му коса беше разрошена. Бе изпитала обич и гордост, а той бе погледнал през моравата към нея и се бе усмихнал. В този миг лейди Макдоналд я бе подбрала, за да я запознае с мадам Пишон, съпругата на френския посланик, която бе подложила на изпитание ученическия й френски. След няколко забележки за времето, двете бяха успели да се съгласят, че Великата китайска стена е наистина много дълга и французойката отбеляза малко саркастично, че вероятно това е причината да я наричат „велика“. За щастие вниманието й беше привлечено от по-интересен разговор и обърканата Хелън Франсис остана сама с шампанското си. За момента бе доволна, че е пренебрегната.

След малко се хвана, че подслушва разговора на малка група мъже, заобиколили доктор Морисън, прочутият пътешественик и кореспондент на „Таймс“, когото Том й бе посочил в хотела. Вниманието й бе привлечено от един от младежите, които стояха край него — поразително красив, чернокос, с широки рамене и силно тяло, чиито мускулести крайници издуваха прилепналия костюм от туид с елегантна кройка. Той й напомняше пантерата, която веднъж бе видяла в лондонския зоопарк — ленива и сънена, но мускулеста и енергична, със стаена сила под гладката кожа, готова да скочи всеки миг. Беше го забелязала по пътя насам да препуска в галоп покрай каретата й. Наблюдавала го бе как с лекота се извърта на седлото, за да подвикне някаква шега на един от приятелите си — опрял ръка на врата на коня. Когато се бе обърнал, сините му очи за миг бяха срещнали нейните. После бе дръпнал юздите и бе препуснал сред облак прах. Споменът за изправената му военна стойка се бе запечатал в ума й. Не беше посмяла да разпита господин и госпожа Досън, представители на компанията на Том в Пекин, кой е този мъж. По някаква странна причина й се бе сторило, че това би било нелоялно спрямо Том. Тя се притесни, че той може да вдигне очи и да забележи как се е втренчила в него, но част от нея копнееше това да стане.

— Да, приемам Боксьорите много сериозно — казваше доктор Морисън с тих глас, контрастиращ с грубите му, твърди черти.

Хелън долови лекия колониален акцент в говора му. Том й беше казал, че е чист австралиец.

— Стига, сър. Войници духове, които се появяват от нищото. Заклинания срещу сребърни куршуми и всякакви бабини деветини. Това да не е Африка!

Думите произнесе червенокос набит младеж с писклив, пронизителен глас. Хелън си спомни, че той беше един от ездачите, сред които бе яздил сутринта красивият чернокос мъж. Навярно бе от митничарите, за които Том говореше толкова пренебрежително.

— Не, не, е Африка, господин Симпсън — отвърна Морисън. — Това е цивилизация, която е имала история, когато прадедите ви са танцували в блатата. Суеверието не е приоритет само на расите, които тъй високомерно наричаме „примитивни“. Кога за последен път сте се пазили да не минете под стълба или сте чукали на дърво за късмет?