Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Нейна светлост майката на краля излага събитията пред Светия Отец чрез своя верен служител Джон Мортън, и от Рим пристига удобната вест, че законите относно святото убежище ще бъдат променени така, че да бъдат в услуга на Тюдорите. Предателите вече няма да могат да се укриват зад стените на Църквата. Бог ще бъде на страната на краля и кралското правосъдие ще се прилага в негово име. Нейна светлост иска властта на сина ѝ над Англия да се простира и над църковното убежище, чак до олтара, може би чак до небесата, и папата е бил убеден да приеме нейното разбиране за властта. Никое място на земята не може да е защитено и недостъпно за кралската стража на Хенри. Никоя врата, дори и намираща се на осветена земя, не може да бъде затваряна пред суровите им лица.

Мощта на английското право също е в услуга на Тюдорите. Съдиите се подчиняват на заповедите на новия крал, изправят на съд хора, последвали братята Стафорд или Франсис Лъвъл, помилват някои, наказват други, според исканията на Хенри. В бащината ми Англия от съдиите се очакваше сами да вземат решения, а от съдебните заседатели се очакваше да бъдат свободни от всякакво влияние, освен от това на истината. Но сега съдиите чакат да чуят предпочитанията на краля, преди да произнесат присъда. Показанията на обвинените, дори признанията им за вина са по-маловажни от твърденията на краля по въпроса за вината им. Никой дори не се допитва до съдебните заседатели, те дори не полагат клетва. Хенри, който остана далече от битките, управлява от разстояние чрез безгръбначните си съдии, и се разпорежда с живота и смъртта.

Кралят се прибира у дома чак през август и веднага премества двора си далече от града, който се изправи срещу него, извън Лондон, в красивия, наскоро възстановен дворец Шийн край реката. Придружават го чичо ми Едуард и братовчед ми Джон дьо ла Поул, които яздят непринудено в кралската свита, усмихват се на свои другари, които не им се доверяват изцяло, поздравяват майка ми като сродница открито, пред всички, и никога, никога не говорят с нея насаме, сякаш постоянно трябва да демонстрират, че между представителите на фамилията Йорк няма прошепнати тайни, че всички сме твърдо предани на династията на Тюдорите.

Намират се мнозина, които бързат да заявят, че кралят не смее да живее в Лондон, че се страхува от криволичещите улици и тъмните кътчета на града, от тайните на лъкатушещата река и онези, които безмълвно пътуват по нея. Има мнозина, които твърдят, че той не може да разчита на лоялността на собствената си столица и че не се чувства в безопасност зад стените ѝ. Отрядите на гражданите, навикнали на размирици, държат подръка оръжията си, а чираците са винаги готови да скочат на бунт. Ако един крал е много обичан в Лондон, той има стена от закрила около себе си, една предана армия, която винаги е пред вратите му и го пази. Но един крал, несигурен в привързаността на лондончани, е под постоянна заплаха, защото всичко — горещото време, провалила се пиеса, злополука по време на някой турнир, арестуването на някой обичан от гражданите младеж — може да отключи бунт, който да го свали от престола.

Хенри настоява, че трябва да се преместим в Шийн, тъй като обичал тази околност през лятото и се възхищавал на красотата на двореца и пищността на парка. Радва се на наедрелия ми корем и настоява да седя през цялото време. Когато отиваме заедно на вечеря, държи да се отпускам с цялата си тежест на ръката му, сякаш има вероятност краката ми да се подкосят. Нежен и мил е с мен, и аз установявам изненадано, че изпитвам облекчение от прибирането му у дома. Болезнената бдителност на майка му е смекчена от присъствието му, уталожва се постоянната неловкост от съзнанието, че живеем в един нов кралски двор в страна, където цари несигурност, и придворните се чувстват по-спокойни, когато Хенри излиза на лов всяка сутрин, яхнал коня си, а всяка вечер се прибира у дома, хвалейки се с прясното еленово месо и дивеч. След дългото лятно пътуване из Англия той изглежда по-добре, кожата му е сгрята от слънчевата светлина, а лицето му — по-спокойно и усмихнато. Страхуваше се от Северна Англия, преди да отиде там, но след като най-лошите му страхове се сбъднаха, а той оцеля, отново се почувства като победител.

Идва в стаята ми всяка вечер, понякога ми носи напитка от каймак, захар и вино направо от кухнята, за да я изпия, докато е топла, сякаш нямаме сто слуги, които да изпълняват заповедите ми. Смея му се, когато носи малката кана и чашата, внимателно като някой от прислужниците, които поднасят храната.