Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Защо изобщо е нужно да питаш?

— Защото всички ми казват, че и ти си обичала Ричард. А сега вече те познавам достатъчно добре, за да съм убеден, че не си била направлявана от амбицията да бъдеш кралица, че си била водена от обич. И по тази причина те питам: обичаш ли го още? Както го обича лорд Лъвъл? Като жените на Йорк? Обичаш ли го, въпреки че е мъртъв? Както го обича Йорк, както го обича лорд Лъвъл? Или мога да разчитам на теб?

Размърдвам се леко, сякаш се чувствам неудобно в мекото легло, отпивайки от напитката си. Посочвам корема си.

— Както казваш, аз съм твоя съпруга. Можеш да разчиташ на това. Ще родя твоето дете. Можеш да разчиташ на това.

Той кимва.

— И двамата знаем какво се случи. Беше сторено, за да заченеш от мен; не беше акт на любов. Би ми отказала, ако можеше, и всяка нощ извръщаше лице от мен. Но се питах, докато бях далеч оттук и се сблъсках с такава враждебност, с бунт… дали е възможно да се зароди преданост, дали между нас може да се зароди доверие?

Дори не споменава за любов.

Извръщам очи. Не мога да срещна спокойния му поглед, не мога да отговоря на въпроса му.

— Вече обещах всичко това — казвам уклончиво. — Изрекох брачните си обети.

Той долавя отказа в гласа ми. Внимателно се навежда и взема от мен празната чаша.

— Тогава ще оставя нещата така — казва и излиза от стаята ми.

Розово слънце в шафранено жълти облаци се спуска под перваза на прозореца ми в септемврийската вечер, когато се събуждам от следобедната си дрямка и лежа, наслаждавайки се на топлината по лицето си, съзнавайки, че това е последният ми ден на слънчева светлина. Тази вечер трябва да се нагиздя, да получа благопожеланията на придворните, да приема подаръците им и да се оттегля в уединение да очаквам раждането на бебето. Стаите, в които ще прекарам усамотението си преди раждането, ще бъдат затъмнени с капаци на затворените прозорци, дори слабата светлина на свещите ще бъде засенчвана, докато се роди бебето.

Ако Нейна светлост майката на краля можеше да обяви пред всички кога е било заченато бебето — цял месец преди сватбата ни, би се погрижила да ме затвори под ключ още преди четири седмици. Вече е написала в своята Кралска книга, че една кралица трябва да бъде затворена в уединение цели шест седмици преди очакваната дата за раждане. Трябва да даде прощална вечеря, а придворните трябва да я придружат до вратата на отредената за усамотението ѝ стая. Тя трябва да влезе там, и да не излиза повече (ако е рекъл Господ, допълва благочестивата дама), докато не минат шест седмици след раждането на здраво дете, когато бебето се изнася, за да бъде кръстено, а тя излиза, за да бъде пречистена в църква и отново може да заеме мястото си в двора. Усамотение в тишина и тъмнина, продължаващо цели три месеца. Чета думите, написани с елегантния ѝ почерк с черно мастило, изучавам мненията ѝ за качеството на гоблените по стените и завесите на леглото, и си помислям, че само безплодна жена е в състояние да измисли такъв режим.

Нейна светлост майката на краля е имала само едно дете, скъпоценния ѝ син Хенри, и от раждането му насам е безплодна. Помислям си, че ако ѝ се беше налагало да бъде изолирана от света по три месеца всяка година, нарежданията за усамотението преди раждане щяха да бъдат много различни. Целта на тези правила не е да ми осигурят уединение и почивка, те целят да ме отстранят от двора, за да може тя да заема мястото ми за по три чудесни, дълги месеца всеки път, когато синът ѝ ми направи дете. Съвсем просто е.

Но този път, като по чудо, шегата се оказва за нейна сметка, понеже след като ние, и тримата, ясно и публично сме обявили, че бебето е заченато през медения месец, благословено бърз резултат от януарската сватба, то би трябвало да се роди в средата на октомври и, следователно, по собствените ѝ правила, аз трябва да се оттегля в уединение чак сега, през първата седмица на септември. Ако ме беше затворила в мрака, когато от началото на бременността ми бяха минали само седем месеца и половина, щях да пропусна целия август, но аз бях свободна — с наедрял корем, но свободна — и се смеех тайничко в продължение на месец, когато виждах как я гложди отвътре тази измама.

Сега очаквам да прекарам само около седмица преди раждането в този унил полумрак, изолирана от външния свят, без да виждам друг мъж освен някой свещеник, и то през закрита със завеси преграда. После ще прекарам шест дълги седмици в уединение след раждането. Знам, че в мое отсъствие Нейна светлост с наслада ще ръководи двора, ще получава поздравления за раждането на внука си, ще надзирава подготовката за кръщението и урежда пиршеството, докато аз ще съм заключена в покоите си и никой мъж — нито дори съпругът ми, нейният син — няма да може да ме вижда.