Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Лейди Маргарет нарежда да затворят капаците на всички прозорци, които гледат към улиците, за да не можем да виждаме битките, които постоянно се водят под самите стени на двореца. После заповядва да сложат резетата и на другите прозорци, за да не чуваме как тълпата надава викове в подкрепа на Йорк, настоявайки Едуард Уорик, моят малък братовчед Теди, да излезе и да им помаха с ръка.

Държим го далече от прозорците на учебната стая, забраняваме на слугите да клюкарстват, но въпреки това той знае, че народът на Англия го призовава да бъде крал.

— Хенри е кралят — казва ми той, докато го слушам как чете една история в учебната стая.

— Хенри е кралят — потвърждавам.

Маги хвърля поглед към двама ни, тревожно смръщена.

— Значи не е редно те да призовават мен — казва той. Изглежда доста примирен.

— Не, не е — казвам. — Скоро ще спрат да крещят.

— Но те не искат крал от рода на Тюдорите.

— Стига, Теди — прекъсва го Маргарет. — Знаеш, че не трябва да говориш такива неща.

Слагам ръка върху неговата.

— Няма значение какво искат — казвам му. — Хенри спечели битката и беше коронясан като Хенри VII. Той е крал на Англия, каквото и да говорят. И ние много, много ще сгрешим, ако забравим, че той е крал на Англия.

Той обръща към мен будното си лице, по което е изписана искреност.

— Няма да направя това — обещава ми. — Аз не забравям. Знам, че той е крал. По-добре кажете това на момчетата по улиците.

Не казвам нищо на момчетата по улиците. Лейди Маргарет не пуска никого да излезе през големите порти, докато вълнението се уталожва бавно. Никой не щурмува стените на двореца Уестминстър, солидните порти не могат да бъдат отворени със сила. Тълпите от дрипльовци са удържани, прогонени са, те побягват от града или навъсено се прибират, за да се укрият. Улиците на Лондон отново утихват, и ние отваряме капаците на прозорците и тежките порти на двореца, сякаш сме уверени в себе си владетели, готови да застанат лице в лице с народа си. Но забелязвам, че настроението в столицата е мрачно и всяко посещение до пазара предизвиква кавга между дворцовите слуги и търговците. Държим двойна стража по стените и все още нямаме новини от Севера. Просто нямаме представа дали Хенри се е срещнал в битка с бунтовниците, нито пък, кой е спечелил.

Най-сетне, в края на май — когато дворът би трябвало да планира летните си забавления, придворните да се разхождат край реката, да се упражняват във фехтовка, да репетират пиеси, да съчиняват и изпълняват музика, и да се ухажват — пристига писмо от Хенри за Нейна светлост, с бележка за мен, и отворено писмо до Парламента, донесено от моя чичо Едуард Удвил, съпроводен от отряд красиво облечени кралски стражи, сякаш за да покажат, че служителите на Тюдор могат да носят безпрепятствено ливреята си по Големия северен път до Лондон чак от Йорк.

— Какво казва кралят? — пита ме майка ми.

— Бунтът е приключил — казвам, като чета бързо. — Той казва, че Джаспър Тюдор прогонил бунтовниците далече навътре на Север, а после се върнал. Франсис Лъвъл се е измъкнал, но братята Стафорд отново се укрили в убежище. Той ги измъкнал оттам — замълчавам за миг и поглеждам майка си над листа. — Нахълтал е в убежището — отбелязвам. — Нарушил е закона на Църквата. Пише, че ще ги екзекутира.

Подавам ѝ писмото, изненадана от облекчението, което изпитвам. Разбира се, че искам възстановяването на власт на моята династия и поражението на врага на Ричард — понякога изпитвам тръпка на жестоко желание при някоя внезапна ярка представа как Хенри пада от коня си и се бори за живота си на земята, пометен от кавалерийска атака, докато копитата трополят гръмко край главата му — и все пак, това писмо ми носи добрата вест, че съпругът ми е оцелял. Нося един Тюдор в утробата си. Пряко волята си, не мога да искам Хенри Тюдор да е мъртъв, захвърлен гол и окървавен върху гърба на куцащия си кон. Аз се омъжих за него, дадох му думата си, той е бащата на нероденото ми дете. Може и да съм погребала сърцето си в незнаен гроб, но обещах верността си на краля. Бях принцеса на Йорк, но съм съпруга на един Тюдор. Бъдещето ми трябва да бъде с Хенри.

— Свършено е — повтарям. — Благодаря на Бога, че свърши.

— Изобщо не е свършило — изказва тихо несъгласието си майка ми. — Всичко тепърва започва.

Хенри не се връща при нас с месеци, а продължава пътуването си, наслаждавайки се на плодовете на победата, когато поражението на Лъвъл и братята Стафорд връща всички колебливи поддръжници отново на страната на Тюдор — някои от тях привлечени от властта, други — страхуващи се от поражението, всички — осъзнаващи, че не са успели да изпъкнат сред кралските поддръжници, когато е надвиснала опасността. Хъмфри Стафорд е изправен на съд и екзекутиран за измяна, но по-младият му брат Томас е пощаден. Хенри раздава помилвания толкова щедро, колкото се осмелява, изпълнен с ужас да не принуди поддръжниците да се отдръпнат, ако се държи твърде подозрително към тях. Казва на всички, че ще бъде добър крал, милостив крал, към всички, които приемат управлението му, и че ако помолят за прошка, ще се убедят във великодушието му.