Филипа Грегъри - Бялата принцеса

С ръка върху големия си корем, отивам в покоите на майка си. Тя стои на прозореца и гледа над стените към улиците отвъд тях, с братовчедка ми Маги от едната страна и сестра ми Ан от другата. Почти не се обръща, когато влизам, но Маги казва през рамо:

— Удвояват стражата по стените на двореца. Можеш да ги видиш как търчат от караулното помещение да заемат местата си.

— Какво става? — питам. — Какво става там долу?

— Хората въстават срещу Хенри Тюдор — казва спокойно майка ми.

— Какво?

— Събират се пред двореца, трупат се, със стотици.

Чувствам как бебето се размърдва неспокойно в корема ми. Сядам и пресекливо си поемам дъх.

— Какво да правим?

— Ще останем тук — казва майка ми спокойно. — Докато успеем да видим пътя си.

— Какъв път? — питам нетърпеливо. — Къде ще сме в безопасност?

Тя поглежда назад, вижда пребледнялото ми лице и се усмихва.

— Успокой се, скъпа моя. Искам да кажа, ще останем тук, докато разберем кой е спечелил.

— Знаем ли изобщо кои се сражават?

Тя кимва и казва:

— Англичаните, които все още държат на династията Йорк, срещу новия крал. При всички положения сме в безопасност. Ако Лъвъл победи в Йоркшър, ако братята Стафорд спечелят своите битки в Устършър, ако тези граждани на Лондон превземат Тауър и после ни обсадят тук… тогава ще излезем.

— И ще направим… какво? — прошепвам. Разкъсвам се между нарастващото вълнение и пълния ужас.

— Ще си върнем трона — казва майка ми непринудено. — Хенри Тюдор се бори отчаяно да задържи короната, само девет месеца след като я спечели.

— Ще си върнем трона?

Гласът ми е станал писклив от ужас.

Майка ми свива рамене.

— Тронът не е изгубен за нас, докато Англия е мирна и обединена под властта на Хенри Тюдор. Това може да бъде просто още една битка от Войната на братовчедите. Хенри може да се окаже просто един епизод.

— Всички братовчеди са мъртви! — възкликвам. — Братята, които принадлежаха към династиите Ланкастър и Йорк, са мъртви — до един!

Тя се усмихва.

— Хенри Тюдор е братовчед на фамилията Боуфорт — напомня ми. — Ти си от династията Йорк. Имаш братовчед, Джон дьо ла Поул, синът на леля ти Елизабет. Имаш братовчед в лицето на Едуард, граф Уорик, синът на твоя чичо Джордж. Има ново поколение братовчеди — въпросът е само дали те ще поискат да тръгнат на война срещу този, който е сега на престола.

— Той е миропомазан крал! И мой съпруг! — повишавам тон, но нищо не я смущава.

Тя свива рамене.

— Значи печелиш и в двата случая.

— Виждате ли какво носят? — изписква развълнувано Маги. — Виждате ли знамето?

Надигам се от стола си и поглеждам над главата ѝ.

— Не мога да го видя оттук.

— Моето знаме — казва тя, с глас, треперещ от радост. — Това са мечката и тоягата на Уорик. И викат името ни. Викат: „За Уорик! За Уорик!“ Викат за Теди.

Поглеждам над сведената ѝ глава към майка ми.

— Призовават Едуард, наследника на Йорк — казвам тихо. — Искат момче от династията Йорк.

— Да — казва тя спокойно. — Разбира се, че искат.

Чакаме новини. Трудно ми е да понасям чакането, знаейки, че приятелите ми, близките ми и моята династия са се вдигнали на оръжие срещу собствения ми съпруг. Но за Нейна светлост майката на краля, която, изглежда, напълно се е отказала да спи, и стои на колене пред малкия олтар в личните си покои всяка нощ, и в параклиса — по цял ден, е по-тежко. Отслабва и посивява от тревога; мисълта за единствения ѝ син, далече в тази вероломна страна, без никаква закрила освен армията на чичо му, я кара да се поболява от страх. Тя обвинява приятелите му, че са го предали, поддръжниците му — че са се отдръпнали от него. Изрежда имената им в молитвите си към Бог, едно след друго — мъжете, които се стичаха на тълпи при победителя, но са готови да изоставят едно провалило се начинание. Тя не се храни, пости, за да привлече Божията благословия; но за всички ни е ясно как се поболява от надигащия се страх, че въпреки всичко синът ѝ не е благословен от Бога, че по някаква незнайна причина Бог се е обърнал против Тюдорите. Дал им е престола на Англия, но не и силата да го задържат.

В селцата из околностите на Уестминстър избухват схватки между лондонските отряди и войските на Тюдор, сякаш на всеки кръстопът се разнасят възгласи: „За Уорик!“ При Хайбъри бунтовниците, въоръжени с камъни, гребла и сърпове, водят решителна битка срещу тежковъоръжената кралска гвардия. Разказват се истории как войници на Хенри захвърляли знамето на Тюдор и бягали, за да се присъединят към бунтовниците. Мълви се, че големите търговци в Лондон и дори членовете на градския съвет подкрепят тълпите, които обхождат улиците, настоявайки с викове за завръщането на династията Йорк.