Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Сесили е във възторг от внезапното възвръщане на титлите ни, всички ние, принцесите на Йорк, се радваме отново да бъдем себе си; но аз откривам майка си да се разхожда мълчаливо край студената река, с качулка на главата, сключила студени ръце в маншона си, приковала сивите си очи в сивата вода.

— Почитаема майко, какво има?

Пристъпвам, улавям ръцете ѝ и се вглеждам в бледото ѝ лице.

— Той вярва, че моите момчета са мъртви — прошепва тя.

Поглеждам надолу и виждам калта по обувките ѝ и по полите на роклята ѝ. Вървяла е покрай реката поне час, шепнейки на вдигащата леки вълнички вода.

— Елате вътре, замръзвате — казвам.

Тя се оставя да я хвана за ръката и да я поведа по чакълената пътека към градинската порта, и да ѝ помогна да се качи по каменните стълби до личните си покои.

— Хенри сигурно има безспорно доказателство, че момчетата ми са мъртви.

Свалям наметката ѝ и я принуждавам да седне в един стол до огъня. Сестрите ми са навън, обикалят къщите на търговците на коприна, със злато в кесиите, със слуги, които да отнесат покупките им у дома; обслужвани са коленопреклонно, радват се на възстановяването на положението си. Само майка ми и аз се борим тук, сковани от скръб. Коленича пред нея и чувствам как сухите тръстики под коленете ми изпускат студеното си ухание. Вземам ледените ѝ ръце в моите. Главите ни са толкова близо една до друга, че никой, нито дори човек, който подслушва на вратата, не може да чуе разговора, който водим шепнешком.

— Почитаема майко — казвам тихо. — Откъде знаете?

Тя навежда глава, сякаш са я ударили силно в гърдите.

— Трябва да има. Трябва да е напълно сигурен, че и двамата са мъртви.

— Нима все още се надявахте, че Едуард е жив, дори сега?

Едно малко движение, като на ранено животно, ми подсказва, че никога не е преставала да се надява, че най-големият ѝ син някак е избягал от Тауър и още е жив, някъде, въпреки всичко.

— Наистина ли?

— Мислех си, че ще разбера — казва тя много тихо. — В сърцето си. Мислех си, че ако моето момче Едуард е било убито, бих разбрала в същия миг. Мислех си, че духът му не може да е напуснал този свят и да не ме е докоснал, докато си е отивал. Знаеш ли, Елизабет, обичам го толкова много.

— Но, майко, и двете чухме пеенето онази нощ, пеенето, което се разнася, когато някой от нашата фамилия умира.

Тя кимва.

— Да, чухме го. Но въпреки това продължих да се надявам.

Между нас се възцарява кратко мълчание, докато съзерцаваме смъртта на надеждата ѝ.

— Мислиш ли, че Хенри е предприел издирване и е намерил телата?

Тя поклаща глава. Сигурна е в това.

— Не. Защото, ако разполагаше с телата, той щеше да ги покаже пред света и да им устрои пищно погребение, та всички да узнаят, че вече ги няма. Ако разполагаше с телата, щеше да им устрои кралско погребение. Щеше да нареди на всички ни да се обвием в най-тъмното синьо, да носим траур в продължение на месеци. Ако имаше някакво твърдо доказателство, щеше да го използва, за да очерни името на Ричард. Ако имаше някой, когото да може да обвини в убийство, щеше да го изправи на съд и да го обеси публично. Най-хубавото нещо на света за Хенри би било откриването на две тела. Сигурно от мига, в който слезе на суша в Англия, се е молел да ги открие мъртви и погребани, така че правото му над трона да е сигурно, така че никой да не може да се появи и да се представи за един от тях. Единственият човек в Англия, който иска по-силно от мен да узнае къде са синовете ми тази вечер, е новият крал Хенри.

— Следователно не може да е намерил телата, но явно е сигурен, че са мъртви. Някой трябва да му се е заклел, че са убити. Някой, комуто трябва да се довери. Защото той никога нямаше да възстанови титлите на всички от нашето семейство, ако мислеше, че от рода ни има оцеляло момче. Никога не би обявил вас, момичетата, за принцеси на Йорк, ако мислеше, че някъде съществува и оцелял принц.

— Значи са го уверили, че и Едуард, и Ричард са мъртви?

— Трябва да е сигурен. В противен случай никога нямаше да постанови с указ, че ние с баща ти сме били женени. Указът, който те превръща отново в принцеса на Йорк, превръща братята ти в принцове на Йорк. Ако нашият Едуард е мъртъв, тогава по-младият ти брат е крал Ричард IV Английски, а Хенри е узурпатор. Хенри никога не би възстановил кралската титла на жив съперник. Трябва да е сигурен, че и двете момчета са мъртви. Някой трябва да му се е заклел, че убийството наистина е извършено. Без съмнение някой трябва да му е казал, че е убил двете момчета и ги е видял мъртви.