Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Тя се обръща да ме погледне, изсмива се високо на озадаченото ми изражение и казва:

— Няма значение. Така или иначе, имаме думата ѝ, че Хенри ще се ожени за теб, веднага щом бъде коронясан, и тогава ще имаме момиче от династията Йорк на трона.

— По нищо не личи, че той иска да се ожени за мен — казвам сухо. — Трудно може да се каже, че ми се оказва почит по време на шествието за коронацията. Не ние сме тези в кралската баржа.

— О, ще трябва да го направи — заявява тя уверено. — Независимо дали това му харесва или не. Парламентът ще изиска това от него. Той спечели битката, но те няма да го приемат като крал, ако ти не си до него. Бил е принуден да обещае. Говорили са с Томас, лорд Станли, а тъкмо той има усет за решаващото във властта. Лорд Станли е говорил със съпругата си, тя е говорила със сина си. Всички знаят, че Хенри трябва да се ожени за теб, без значение дали това му харесва или не.

— А ако на мен не ми харесва? — Обръщам се към нея и слагам ръце на раменете ѝ, за да не може да се изплъзне от гнева ми. — Ами ако аз не искам жених, който не ме желае, претендент за короната, който спечели трона си чрез измяна и предателство? Ами ако ви кажа, че сърцето ми лежи в незнаен гроб някъде в Лестър?

Тя не трепва, а приема гневната ми печал със спокойно лице.

— Дъще моя, винаги си знаела, че ще бъдеш омъжена за доброто на страната и в полза на семейството си. Ще изпълниш своя дълг като принцеса, където и да е погребано сърцето ти, независимо кого искаш или не искаш, и очаквам от теб да изглеждаш щастлива, докато изпълняваш дълга си.

— Ще ме омъжите за човек, когото бих предпочела да видя мъртъв?

Усмивката ѝ не трепва.

— Елизабет, знаеш така добре, както и аз, че рядко се случва една млада жена да може да се омъжи по любов.

— Вие сте го сторили — казвам обвинително.

— Имах благоразумието да се влюбя в краля на Англия.

— Аз също! — изтръгва се от мен като вопъл.

Тя кимва, поставя нежно ръка на тила ми, и когато се отпускам, притегля главата ми към рамото си.

— Знам, знам, любов моя. В онзи ден късметът изневери на Ричард, а той никога дотогава не бе имал лош късмет. Сигурно си мислела, че безспорно ще победи. Аз мислех, че със сигурност ще победи. Аз също заложих надеждите си и щастието си на неговата победа.

— Наистина ли трябва да се омъжа за Хенри?

— Да, трябва. Ще станеш кралица на Англия и ще възвърнеш величието на семейството ни. Ще възстановиш мира в Англия. Това са велики постижения. Би трябвало да се радваш. Или, най-малкото, можеш да си даваш вид, че се радваш.

Първият парламент на Хенри работи оживено, променя законите на Ричард, премахва подписа му от законниците, точно както смъкнаха бойната корона от главата му. Първо отменят всички обвинения в измяна и наказанията с лишаване от граждански права, издадени срещу поддръжниците на Тюдорите, обявявайки сами себе си за абсолютно невинни и верни единствено на интереса на страната си. Чичо ми, херцогът на Съфолк и синовете му Джон и Едмънд дьо ла Поул до един стават предани поддръжници на Тюдорите и вече не са на страната на Йорк, макар че майка им, Елизабет, е от династията Йорк и сестра на моя Ричард и на покойния ми баща. Моят полубрат Томас Грей, който беше оставен във Франция като заложник, ще бъде откупен и доведен у дома. Кралят ще пренебрегне подозренията, които изпитваше като претендент. Томас пише умолително писмо, в което казва, че никога не е искал да оставя впечатление, че се е опитвал да избяга от набързо сформирания двор на претендента Хенри, просто се връщал в Англия по повеля на майка ми. А Хенри, уверен в новата си власт, е готов да прости моментната измяна.

Връщат на майката на Хенри семейното ѝ състояние и имущество; нищо не е по-важно от натрупването на богатството на тази изключително властна кралска майка. После обещават да плащат на майка ми пенсия като на вдовстваща кралица. Съгласяват се също и че указът на Ричард, който постановяваше, че майка ми и баща ми никога не са били законно женени, трябва да бъде отхвърлен като клевета. Нещо повече, той трябва да бъде забравен, и никой не бива да го споменава занапред. С едно драсване на перото в парламента на Тюдорите нашето семейно име е възвърнато и аз, и всичките ми сестри отново сме законни принцеси от рода Йорк. Първата женитба на Сесили е забравена, сякаш никога не е била. Тя отново е принцеса Сесили Йоркска, и е свободна да бъде омъжена за сродника на лейди Маргарет. В двореца Уестминстър слугите сега подгъват коляно, когато ни поднасят някое блюдо, и всички наричат всяка от нас „Ваша светлост“.