Филипа Грегъри - Бялата принцеса

И двамата ме поглеждат, сякаш говоря на гръцки. И двамата изобщо не разбират.

— Той е верен поданик — казвам. — Просто се замесил в кавга. Тежко е да изгуби семейния си дом заради една кръчмарска свада, защото глобата е по-голяма, отколкото може да плати. Никога преди паричните наказания не са били толкова тежки.

— Нищо ли не разбирате? — запитва настойчиво Нейна светлост, и тонът ѝ е изпълнен със сдържана ярост. — Нима не проумявате, че ни трябва всяко пени, всеки грош, който можем да вземем от всеки човек в кралството, за да съберем войска и да платим за нея? Мислите ли, че бихме опростили глобата на някакъв развейпрах, пиянстващ по кръчмите, когато тя ще ни откупи един войник? Дори ако може да ни откупи само една стрела?

Хенри разглежда съсредоточено списъка си, без дори да вдига поглед, но съм сигурна, че слуша.

— Но този човек е верен поданик — протестирам. — Ако изгуби къщата и семейството си, ако бъде разорен, защото хората на краля продадат дома му против волята му, за да приберат една невъзможно тежка глоба, тогава губим обичта и верността му. Тогава ще сме изгубили един войник. Безопасността на трона се крепи върху онези, които ни обичат — само върху онези, които ни обичат. Ние управляваме със съгласието на управляваните — трябва да се погрижим онези, които са ни верни, да продължат да бъдат такива. Този списък… — посочвам имената на онези, чиято вярност е под съмнение. — Този списък ще нарасне, ако разорявате почтени хора чрез глобите, които им налагате.

— Много ви е лесно да кажете такова нещо — вие, която сте обичана, която винаги сте била обичана! — внезапно избухва Нейна светлост майката на краля. — Вие, родена в семейство, което се гордееше, че е толкова безкрайно, толкова показно… — ужасена, чакам да чуя какво ще каже — … толкова безкрайно обичано! — изсъсква тя, все едно това е най-големият възможен недостатък. — Обичано! Знаете ли какво говорят за момчето?

Поклащам глава.

— Говори се, че навсякъде, където и да отиде, завързва приятелства! — тя крещи с пламнало и поруменяло лице, гневът ѝ е напълно излязъл от контрол дори само при споменаването на момчето и неговия типичен за Йорк чар. — Казват, че самият император, кралят на Франция, кралят на Шотландия, всички те просто се влюбили в него. И ето че виждаме как сключва съюзи: с императора, с краля на Франция, с краля на Шотландия, лесни съюзи, които не му костват нищо. Нищо! А ние трябва да обещаваме мир, или да даваме в брак децата си, или цяло състояние в злато, за да спечелим тяхното приятелство! А сега научаваме, че ирландците отново събират войска за него. Макар да не получават нищо за това. Със сигурност не и пари — защото ние им плащаме цяло състояние, за да останат верни — но на него служат от обич. Тичат да застанат под знамето му, защото го обичат!

Поглеждам покрай нея към съпруга си, който държи главата си извърната.

— Можеш да бъдеш обичан — казвам му.

За пръв път той вдига поглед и среща очите ми:

— Не като момчето — казва горчиво. — Очевидно не притежавам умение за това. Никой не е обичан като него.

Жената, която ме спря на път за параклиса и ме помоли да кажа на съпруга ми, краля, че поданиците му не могат да си плащат глобите, не могат да си плащат данъците, е наистина една от мнозина. Отново и отново хората ме молят да се застъпя за тях, за да им бъде опростен някой дълг, и отново и отново се налага да им казвам, че не мога. Всички трябва да си плащат глобите, всички трябва да си плащат данъците, а бирниците вече ходят въоръжени и яздят с охрана. Когато това лято тръгваме на обиколка на запад, и яздим през зелените хълмове на равнината край Солсбъри, вземаме със себе си личните ковчежници на Хенри, и където и да отидем, те правят нови оценки на имотите, земите и приходите от различните занятия, и представят нов отчет за данъците.

Сега съжалявам, че разказах на Хенри как баща ми имаше навика да гледа над главите на хората, които четяха приветствията на местните жители, и да пресмята колко могат да платят. Системата от заеми, замени и глоби на баща ми се превърна в омразната данъчна система на Хенри и където и да отидем, сме следвани от писари, които броят остъклените прозорци на къщите, или стадата овце в ливадите, или реколтата в нивите, и представят на хората, които идват да ни видят, нареждане за плащане.

Вместо да бъдем посрещани от хора, които ликуват по улиците, тълпят се да помахат на кралските деца и да ми изпратят въздушни целувки, хората се крият далече от погледа ни, трупат вещите си в складове, измъкват тайно сметководните си книги, отричат благоденствието си. Нашите домакини ни поднасят най-оскъдна храна и крият най-хубавите си гоблени и сребърни прибори. Никой не се осмелява да окаже на краля щедро гостоприемство, защото или той, или майка му ще обявят това за доказателство, че тези хора са по-богати, отколкото си дават вид, и ще ги обвинят, че не са обявили богатството си. Пътуваме от едно имение или абатство до друго като алчни скитници, които идват само да крадат, и аз се ужасявам от тревожните лица, които ни посрещат, и облекчените изражения, с които ни изпращат.