Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Защото иска подкрепата на Испания за нашествието си — казва Хенри кратко. — Но те ще ни подкрепят като съюзник. Ще ни дадат своята инфанта за съпруга на нашия син, и ще заловят този предател, за да бъдат сигурни, че тя ще се омъжи за единствения престолонаследник. Техните интереси стават наши. А и самите те са се възкачили неотдавна на трона. Знаят какво е да се сражаваш за кралството си. Когато сгодят своята принцеса за нашия принц, подписват смъртната присъда на момчето. Те ще искат смъртта му, също както и ние.

Придворните се изправят на крака и ни поздравяват, като ми се покланят ниско, а прислужникът, който отговаря за миенето на ръцете, се приближава до мен със златната купа, пълна с топла вода. Потапям пръсти в ароматизираната вода и ги избърсвам в кърпата.

— Но, съпруже…

— Няма значение — казва Хенри кратко. — След като родиш новото ни бебе и се върнеш в двора, ще говорим за тези неща. Сега трябва да приемеш благопожеланията на двора, да се оттеглиш в усамотение, и да не мислиш за нищо освен за благополучно раждане. Надявам се на още едно момче от теб, Елизабет.

Усмихвам се, сякаш съм успокоена, и хвърлям поглед надолу към придворните, където седи посланикът Де Пуебла, на едно от почетните места, между голямата солница и мястото, на което седи краля, като уважаван гост, и се питам дали е възможно да е толкова двуличен, толкова непреклонно амбициозен, че да е готов да обещае приятелството си на едно двайсет и две годишно момче и после да го предаде на смърт. Той усеща погледа ми, прикован върху него, вдига очи да ми се усмихне, и аз си казвам: „Да, да, наистина е такъв.“

Оттеглям се в уединение преди раждането със свито сърце. Все още тъгувам за малкото си момиченце Елизабет, и това раждане се оказва дълго и тежко. Сестра ми Ан се смее и казва, че ще гледа и ще се учи как се прави, защото очаква дете, но това, което вижда, я изплашва. След няколко часа ми дават силен родилен ейл, а на мен ми се иска майка ми да беше с мен, за да ме успокоява с хладния си сив поглед и да ми шепне за реката и покоя, и да ми помага да преодолея болката. Около полунощ усещам настойчивостта на бебето, прикляквам като селянка и напъвам, а после чувам тихичкия слаб плач и също заплаквам, от радост, че съм родила още едно дете, от чисто изтощение, и откривам, че ридая, сякаш сломена от скръб, скърбяща за брата, когото се боя, че никога няма да видя, за съпругата му, с която никога няма да се запозная, и тяхното бебе, братовчед на това дете, което никога няма да си играе с него.

Дори с новороденото момиченце в ръцете ми, завита добре в голямото си легло, заобиколена от дамите си, които възхваляват смелостта ми и ми носят затоплен ейл и захаросани плодове, аз се чувствам обгърната от самота.

Маги е единствената, която вижда сълзите ми и ги избърсва от лицето ми с ленена кърпа.

— Какво има?

— Чувствам се като последната от рода си, чувствам се, сякаш съм съвсем сама…

Тя не започва да ме утешава, дори не ми възразява и не посочва към сестрите ми, които възклицават над бебето, докато го повиват, пристягат и го слагат на гърдите на дойката. Изглежда мрачна, уморена също като мен от будуването през цялата нощ, бузите ѝ са мокри от сълзи също като моите. Не ми възразява. Наглася удобно възглавниците зад мен, а после проговаря.

— Ние сме последните — казва тихо. — Не мога да ви говоря лъжливи думи на утеха. Ние сме последните от рода Йорк. След вас, след сестрите ви, след мен и брат ми, Англия навярно няма никога вече да види бялата роза.

— Имаш ли някаква вест от Теди? — питам.

Тя поклаща глава.

— Пиша, но той не отговаря. Не ми позволяват да го посещавам. Той е изгубен за мен.

Кръщаваме новото бебе Мери, в чест на Светата Дева. Тя е изящно, красиво момиченце, с очи в най-тъмния син цвят и смолисточерна коса. Храни се добре и заяква, и макар да не забравям нейната бледа, златокоса сестра, откривам, че намирам утеха в това ново бебе в люлката, тази нова дъщеря на Тюдорите за Англия.

Когато излизам от уединението си, откривам, че страната се готви за война. Хенри идва в детската стая да види новороденото бебе, но само ѝ хвърля един поглед, докато я държа в обятията си. Дори не я взема да я подържи.

— Няма съмнение, че кралят на Шотландия ще нападне, а начело на неговата армия ще бъде момчето — казва Хенри горчиво. — Трябва да събера войска на север, а половината войници казват, че макар да са готови да се бият срещу шотландците, ще сложат оръжие, ако видят бялата роза. Ще се отбраняват срещу шотландците, но ще се присъединят към един син на Йорк. Това кралство е пълно с предатели.