Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Спирам на място.

— О, за Бога, Маги. Коя е тя?

Тя сияе.

— Сключил е добър брак, дори прекрасен брак. Оженил се е за Катрин Хънтли, сродница на самия крал на Шотландия, дъщеря на граф Хънтли, най-високопоставеният лорд на Шотландия.

— Дъщерята на граф Хънтли?

— И се говори, че е красавица. Лично крал Джеймс я предал на жениха ѝ пред олтара. Сгодили се преди Коледа, сега са женени, и вече се говори, че тя чака дете.

— Малкият ми бра… Ри… той е женен? Момчето е женено?

— А съпругата му очаква дете.

Хващам я под ръка и продължаваме нататък.

— О, само да можеше майка ми да види това!

Маги кимва.

— Щеше да е толкова щастлива. Толкова щастлива.

Разсмивам се на глас.

— Щеше да е във възторг, особено ако момичето е красиво и притежава състояние. Но, Маги, знаеш ли къде са се оженили? И как са изглеждали?

— Тя е носела яркочервена рокля, а вашият бра… той бил с бяла риза, тесни черни панталони и черен кадифен жакет. Организирали голям турнир, за да отпразнуват сватбата.

— Турнир?

— Крал Джеймс платил за всичко, всичко било направено както трябва. Разправят, че било пищно като в нашия двор, други казват, че било дори по-хубаво. А сега кралят и новобрачната двойка са заминали за ловния му дворец край Фолкланд във Файф.

— Съпругът ми знае всичко това — изтъквам очевидното.

— Да, аз го знам от сър Ричард, който трябва да отиде в Линкълн, за да събере армия за война с Шотландия. Той го научил от един от шпионите на краля. Точно сега кралят е свикал съвета си, за да нареди укрепяването на замъците в Северна Англия и подготовката за нашествие от Шотландия.

— Нашествие, предвождано от краля на Шотландия?

— Говори се, че със сигурност ще има нашествие тази пролет, сега, когато той се е свързал с брак с кралската фамилия на Шотландия. Кралят на Шотландия със сигурност ще го качи на престола на Англия.

Представям си брат си, какъвто го видях за последно: красиво малко момче на десет години със светла коса, будни лешникови очи и дяволита усмивка. Мисля си за потрепването на долната му устна, когато го целунахме за сбогом, увихме го топло и го изпратихме извън убежището, съвсем сам, с лодката надолу по течението, молейки се планът да се осъществи и той да стигне отвъд морето при леля ни, херцогиня Маргарет, и тя да го спаси. Мисля си за него сега, един млад мъж в сватбения си ден, облечен в черно и бяло. Представям си го как се усмихва със закачливата си усмивка, и прекрасната му невеста до него.

Слагам ръка на корема си, където расте един малък Тюдор, враг на брат ми, син на човека, който узурпира братовия ми трон.

— Не можете да направите нищо — казва Маги, виждайки как усмивката изчезва от лицето ми. — Никой от нас не може да стори нищо, освен да се надява да оцелее и да се моли никой да не хвърли вината върху нас. И да чакаме да видим какво ще се случи.

През февруари се подготвям за усамотението си преди раждането, оставяйки един двор, все още помръкнал от траура за Джаспър, и все още изпълнен с безпокойство заради новините от младия, весел кралски двор на Шотландия, където — такива са сведенията ни — прекарват времето си, като ловуват в снега и се готвят да нахлуят в северните ни земи, веднага щом времето се оправи.

Хенри дава пищна вечеря, преди да вляза в затъмнената стая, и испанският посланик, Родриго Гонсалва де Пуебла, присъства като почетен гост. Той е дребен мъж, смугъл и привлекателен, покланя се ниско пред мен и ми целува ръка, а после се изправя, за да ми се усмихне широко и лъчезарно, сякаш уверен, че ще го намеря за много красив.

— Посланикът представя предложение за брак за принц Артур — казва ми Хенри тихо. — С най-младата испанска принцеса, инфантата Катерина Арагонска.

Премествам поглед от усмихнатото лице на Хенри към самодоволния посланик и разбирам, че трябва да бъда доволна.

— Каква добра идея — казвам. — Но те все още са толкова млади!

— С този годеж ще покажем приятелските отношения между страните си — казва Хенри невъзмутимо. Кимва на посланиците и ме повежда към кралската маса, за да не ни чуват. — Целта не е само да обвържем Испания с нашите интереси, да я превърнем в наш верен съюзник срещу Франция, а и да пленим момчето. Обещаха ми, че ако Артур се сгоди, ще изкушат момчето с обещание за съюз, за да ги посети. Ще го отведат в Гранада и ще ни го предадат.

— Няма да отиде — заявявам уверено. — Защо би оставил жена си в Шотландия и би тръгнал за Испания?