Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Тя е коленичила пред молитвен стол; но когато влизам, хвърля поглед през рамо, прошепва: „Амин“, а после се изправя. И двете правим реверанс: тя на мен като на кралица, аз на нея като на моя свекърва; притискаме студени бузи една в друга, сякаш си разменяме целувки, но устните на никоя от нас дори не докосват лицето на другата.

Тя посочва с жест към един стол, висок колкото нейния, от другата страна на огнището, и ние сядаме едновременно, без нито една от нас да даде предимство на другата. Започвам да се чудя за какво е всичко това.

— Искам да говоря поверително с вас — започва тя. — В пълна поверителност. Това, което ми кажете, няма да излезе отвъд стените на тази стая. Можете да ми доверите всичко. Давам ви свята клетва.

Чакам. Много се съмнявам, че ще ѝ кажа каквото и да било, затова не е нужно да ме уверява, че няма да го повтори. Освен това знам, че още в следващия миг тя ще повтори пред сина си всичко, което може да му бъде от полза. Святата ѝ клетва няма да я накара да се поколебае дори за миг. Нейната свята клетва не струва нищо срещу предаността ѝ към нейния син.

— Искам да поговорим за отминали дни — казва тя. — Вие сте били малко момиче и нямате вина за нищо от това. Нито аз, нито някой друг ви обвинява в нещо. Нито дори синът ми. Майка ви се разпореждаше за всичко, а тогава вие сте ѝ се покорявали — тя замълчава. — Но не е необходимо да ѝ се покорявате сега.

Свеждам глава.

Изглежда, че на Нейна светлост ѝ е трудно да повдигне въпроса, който я интересува. Тя се поколебава, потропва с пръсти по украсената с резба странична облегалка на стола си. Затваря очи, сякаш отдавайки се на кратка молитва.

— Когато бяхте съвсем младо момиче и живеехте в убежище, брат ви, кралят, беше в Тауър, но малкият ви брат Ричард все още беше с вас. Майка ви го беше задържала при себе си. Когато ѝ обещаха, че брат ви Едуард ще бъде коронясан, поискаха тя да изпрати принц Ричард в Тауър, за да се присъедини към брат си, да му прави компания. Помните ли?

— Спомням си — казвам аз. Въпреки волята си хвърлям поглед към натрупаните пънове в огнището, сякаш мога да видя в проблясващата жарава сводестия покрив на убежището, бялото, отчаяно лице на майка си, тъмносиния цвят на траурната ѝ рокля, и малкото момче, което откупихме от родителите му, което прибрахме, изкъпахме, наредихме му да не говори нищо, и го преоблякохме като малкия ми брат, с шапка, смъкната ниско на главата, с дебел шал през устата. Предадохме го на архиепископа, който се закле, че то ще бъде в безопасност, макар да не му вярвахме, да не вярвахме на никого от тях. Изложихме онова малко момче на опасност, за да спасим Ричард. Смятахме, че това ще ни откупи една нощ, може би една нощ и един ден. Не можехме да повярваме на късмета си, когато никой не се усъмни в него, когато двете момчета заедно, моят брат Едуард и онова бедняшко момче, съумяха да поддържат измамата.

— Лордовете от Тайния съвет дойдоха и настояха да им предадете вашия малък брат — казва Нейна светлост: гласът ѝ е напевен шепот. — Но сега се чудя дали сте го сторили?

Поглеждам я, срещайки погледа ѝ с честно, открито изражение.

— Разбира се, че да — казвам безцеремонно. — Всички знаят, че го направихме. Целият Таен съвет беше свидетел на това. Собственият ви съпруг Томас, лорд Станли, беше там. Всички знаят, че отведоха малкия ми брат Ричард да живее при брат ми, краля, в Тауър, да му прави компания преди коронацията. Вие самата бяхте в двора, трябва да сте ги видели как го отвеждат в Тауър. Сигурно помните, всички знаеха, че майка ми плака, докато се сбогуваше с него, но архиепископът лично се закле, че Ричард ще бъде в безопасност.

Тя кимва.

— Ах, но все пак… дали тогава майка ви не е организирала малък заговор, за да ги измъкне? — Нейна светлост се приближава, ръката ѝ посяга и се вкопчва в моите отпуснати в скута ръце като ноктите на хищна птица. — Тя беше умна и прозорлива жена, и винаги нащрек за опасностите. Питам се дали не е била готова, дали не е очаквала те да дойдат за принц Ричард? Помнете, аз обединих хората си с нейните в нападение срещу Тауър, за да измъкнат момчетата. И аз се опитах да ги спася. Но след това, след като този опит се провали, дали тя не ги е спасила сама — или може би е спасила само Ричард? По-малкия си син? Дали не е имала друг замисъл, за който не ми е казала? Бях наказана, задето ѝ помогнах, бях затворена в къщата на съпруга си и ми бе забранено да говоря или да пиша на когото и да било. Дали майка ви, която бе толкова предана на семейството си и умна жена, е измъкнала Ричард? Измъкна ли тя брат ви Ричард от Тауър?