Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Знаете, че тя непрекъснато кроеше заговори — казвам. — Пишеше на вас, пишеше на сина ви. Вие сигурно знаете повече от мен за онова време. Тя казвала ли ви е, че го крие на сигурно място? Може би сте пазили тази тайна през цялото това време?

Тя рязко отдръпва ръка, сякаш съм гореща като жаравата в огнището.

— Какво искате да кажете? Не! Никога не ми е казвала такова нещо!

— Заговорничехте с нея да ни освободите, нали? — питам, с глас, сладък като мляко със захар. — Заговорничехте с нея да доведете сина си да ни спаси? Затова Хенри дойде в Англия? За да освободи всички ни? Не за да се възкачи на престола, а за да го върне на брат ми и да ни освободи?

— Но тя не ми каза нищо — избухва лейди Маргарет. — Никога не ми каза нищо. И макар всички да казваха, че момчетата са мъртви, тя никога не поръча да отслужат заупокойна литургия за тях, и така и не намерихме телата им, никога не открихме убийците им, нито някаква следа или мълва за заговор за убиването им. Тя никога не назова убийците им и никой така и не направи признания.

— Надявахте се хората да си помислят, че е бил чичо им Ричард — отбелязвам тихо. — Но нямахте куража да го обвините. Дори не и когато вече беше мъртъв, погребан в незнаен гроб. Нито дори когато публично изброихте престъпленията му. Никога не го обвинихте за това. Дори Хенри, дори вие нямахте безочието да заявите, че е убил племенниците си.

— Бяха ли убити? — изсъсква ми тя. — Какво от това, че може да не е бил Ричард? Няма значение кой го е сторил! Бяха ли убити? Бяха ли погубени и двамата? Сигурна ли сте в това?

Поклащам глава.

— Къде са момчетата? — прошепва тя, с глас, съвсем малко по-висок от шепота на пламъка в огнището. — Къде са? Къде е принц Ричард сега?

— Мисля, че знаете по-добре от мен. Мисля, че знаете съвсем точно къде е той — обръщам се отново към нея и я оставям да види усмивката ми. — Не мислите ли, че това е той, в Шотландия? Не мислите ли, че е на свобода, повел войските си срещу нас? Срещу родния ви син — наричайки го узурпатор?

Болката в изражението ѝ е искрена.

— Прекосили са границата — прошепва тя. — Събрали са голяма войска, кралят на Шотландия язди заедно с момчето начело на хиляди мъже, излял е оръдия, бомбарди — никой не е виждал такава армия на Север преди. А момчето е разпратило прокламация… — тя млъква рязко и изважда листа от пазвата си. Не мога да скрия любопитството си; протягам ръка и тя ми подава листа. Това е прокламация от момчето, сигурно е изготвил стотици, в най-долния край е подписът му, RR — Ricardus Rex , Крал Ричард IV Английски.

Не мога да откъсна очи от уверения замах, с който са изписани инициалите. Поставям пръст върху изсъхналото мастило; може би това е подписът на брат ми. Не мога да повярвам, че връхчето на пръста ми няма да усети докосването му, че мастилото няма да се стопли под ръката ми. Той е подписал това, а сега пръстът ми е върху подписа му.

— Ричард — изричам зачудено и чувам обичта в гласа си. — Ричард.

— Той призовава народа на Англия да залови Хенри, докато бяга — казва майката на Хенри с треперещ глас. Почти не я чувам, мисля си за малкия си брат, подписващ стотици прокламации като Ricardus Rex : крал Ричард. Откривам, че се усмихвам, мислейки си за малкото момче, което майка ми обичаше толкова много, което всички обичахме заради слънчевия му, добросърдечен нрав. Представям си го как полага този уверен подпис и се усмихва с присъщата си усмивка, сигурен, че ще спечели Англия отново за династията Йорк.

— Пресякъл е шотландската граница, напредва към Бърик — простенва тя.

Най-сетне осъзнавам какво казва.

— Нападнали са?

Тя кимва.

— Кралят ще отиде ли? Подготвил ли е войската си?

— Изпратихме пари — казва тя. — Цяло състояние. Той налива пари и оръжия в Севера.

— Той потегля? Хенри ще поведе армията си срещу момчето?

Тя поклаща глава.

— Няма да изведем армия на бойното поле. Още не, не и на Север.

Объркана съм. Премествам поглед от дръзката прокламация с черно мастило към старческото ѝ, изплашено лице.

— Защо не? Той трябва да защити Севера. Мислех, че сте готови за това?

— Не можем — избухва тя. — Не смеем да изпратим армия в поход на север, за да се изправи срещу момчето. Ами ако войските се обърнат срещу нас в мига щом стигнем там? Ако преминат на другата страна, ако мъжете се обявят в подкрепа на Ричард, тогава няма да сме постигнали нищо, освен да му дадем армия и всичките си оръжия. Не се осмеляваме да изведем организирана армия където и да е близо до него. Англия трябва да бъде защитена от мъжете на Севера, които се бият под командването на собствените си предводители, защитават собствените си земи срещу шотландците, и ще наемем платени войници, за да подсилим редиците им — мъже от Лотарингия и от Германия.