Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Той прекосява стаята с една бърза крачка и сграбчва ръката ми, стискайки я толкова силно, че костите почти се трият една в друга. Трепвам, но не извиквам.

— Това е всичко, с което разполагам засега — изрича той през стиснати зъби. — Както казах. Онова, с което не разполагам, ще го напиша лично. Ще впиша произхода на това момче в историята му, ще го измисля: обикновени хора, противни хора. Бащата — прекаляващ с пиенето, майката — глуповата, момчето — беглец, хаймана, негодник. Мислиш ли, че не мога да напиша това и да накарам някой пияница, женен за глупачка, да го потвърди под клетва? Мислиш ли, че не мога да изиграя ролята на историк? На разказвач на истории? Мислиш ли, че не мога да напиша история, в която след години всички ще вярват като на истина? Аз съм кралят. Кой ще напише историята на царуването ми, ако не аз самият?

— Можеш да кажеш каквото поискаш — изричам спокойно. — Разбира се, че можеш. Ти си кралят на Англия. Но това не превръща казаното в истина.

Няколко дни по-късно Маги, братовчедка ми, идва при мен. Съпругът ѝ е назначен за шамбелан на Артур, но не могат да заживеят в Уелс, докато нашествие на друг принц застрашава Запада.

— Съпругът ми, сър Ричард, ми съобщи, че кралят е открил име за момчето.

— Открил е име? Какво искаш да кажеш с това, че е открил име?

Тя прави лека гримаса, признавайки колко чудновато звучат тези думи.

— Трябваше да кажа, че сега кралят твърди, че знае кое е момчето.

— И кое е?

— Кралят казва, че младежът трябва да бъде наричан Пъркин Уорбек, син на лодкар. От Турне, в Пикардия.

— Казва ли, че лодкарят е пияница, женен за глупачка?

Тя не ме разбира. Поклаща глава.

— Не разполага с нищо друго освен това име. Не казва нищо друго.

— А смята ли да изпрати лодкаря и съпругата му при херцогиня Маргарет? За да може момчето да бъде изправено пред родителите си и принудено да признае? Ще отведе ли лодкаря и съпругата му пред кралете и кралиците на християнския свят, за да могат да докажат кой е той в действителност, и да поискат синът им да напусне тези кралски дворове, които са го задържали толкова дълго?

Маргарет изглежда озадачена.

— Сър Ричард не каза.

— Така бих постъпила аз.

— Така би постъпил всеки — съгласява се тя. — Защо тогава кралят не го прави?

Очите ни се срещат, и ние не казваме нищо повече.

Императорът на Свещената Римска империя е починал, и Хенри изпраща посланици на погребението му, за да окажат почит на покойния от името на Англия. Но когато пристигат там, те откриват, че не са единствените благородници, които представляват страната си. Защото Максимилиан, синът и наследникът на императора на Свещената Римска Империя, ходи навсякъде подръка със своя нов и най-скъп приятел: Ричард, син на Едуард, краля на Англия.

— Какво са казали? — пита настойчиво Хенри. Наредил ми е да дойда в залата за аудиенции, за да изслушам този доклад на завърналите се посланици, но не ме поздравява, нито ми предлага да седна. Съмнявам се, че изобщо ме вижда: заслепен е от ярост. Отпускам се на стола си, докато той крачи наоколо, тресящ се от гняв. Посланиците хвърлят бърз поглед към мен да видят дали ще се намеся. Седя като студена статуя. Не смятам да казвам нищо.

— Пратениците го нарекоха „Ричард, син на Едуард, краля на Англия“ — повтаря мъжът.

Хенри се нахвърля върху мен.

— Чувате ли това? Чувате ли това?

Накланям глава. От другата страна на краля забелязвам как Нейна светлост майка му се надвесва напред, така че да може да ме вижда, сякаш очаква да заплача.

— Името на мъртвия ви брат — напомня ми тя. — Осквернено от този измамник.

— Да — казвам.

— Новият император, Максимилиан, обича кра… момчето — обажда се посланикът, обливайки се в гореща руменина заради ужасната грешка на езика. — Непрекъснато са заедно. Момчето представлява императора, когато той се среща със своите банкери, говори от негово име с годеницата му. Той е най-близък приятел и довереник на императора и негов единствен съветник.

— О, и как го нарекохте? — пита Хенри, сякаш няма голямо значение.

— Момчето.

— Как го наричахте, когато го виждахте в двора на императора? Когато вървеше редом с императора? След като е, по ваши думи, толкова важен за щастието на императора, в сърцето на неговия двор? Негов единствен приятел и съветник? Какво казвахте, когато поздравявахте този толкова високопоставен и изтъкнат младеж? Как го наричахте в двора?