Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Местим се в Нортхамптън и Хенри приема придворните, които е изпратил да преговарят с леля ми, вдовстващата херцогиня. Всякаква търговия между Англия и Фландрия ще бъде забранена, никой не може да пристига оттам и да заминава нататък, а Фландрия няма да получава английска вълна, докато момчето, онова момче, поддържа там своя малък двор, а решителната жена, която твърди, че той е неин племенник, пише настоятелно на други крале и кралици, подкрепяйки претенциите му.

Представителите на Хенри съобщават със злорадство, че са оскърбили леля ми. В собствения ѝ двор, в нейно присъствие, са предложили тя да събере от околността всички незаконородени момчета, за да ги изпрати срещу Хенри Тюдор. Направили са си неприлична шега, намекваща, че момчето е плод на незаконната ѝ любов. Казват, че тя прилича на множество застаряващи жени: луда за любов, луда за мъже, или просто луда, защото е жена, а всеки знае, че жените не се радват на особено здрав разум. Говорят, че тя е луда жена от лудо семейство, което е оскърбление и към баба ми, Йоркската херцогиня Сесили, близо осемдесетгодишна, към мъртвата ми майка и мен, както и към всичките ми сестри и братовчедка ми Маги. Хенри позволява всички тези неща да бъдат изричани от посланиците му, и повторени пред мен, сякаш не го е грижа какви мръсни обиди се хвърлят срещу Йорк, стига от тях да се запомни и „полепне“ нещо, което омърсява момчето.

Слушам тези клюки със сурово изражение. Не се унижавам с възражения. Хенри пада много низко, изгубил е всякаква способност за преценка. Готов е да каже каквото и да е, за да обиди момчето, да оскърби леля ми. Виждам майка му да ме наблюдава, с очи, блеснали от собствените ѝ трескави страхове, и извръщам глава, сякаш не искам да я виждам, нито да чувам оскърбленията, изричани по заповед на сина ѝ.

Но посланикът Уилям Уоръм не си е губил времето във Фландрия само с оклеветяване на леля ми; накарал е служителите и войниците си да претърсят страната за семейства, които са изгубили момче. Отговорили са стотици хора, хора, които сега твърдят, че преди двайсет години им е изчезнало новородено дете от люлката; може ли това да е въпросното момче? Хора, които твърдят, че детето им се запиляло някъде и не се върнало повече; дали херцогинята го е отвлякла? Хора, чието обичано дете паднало в реката и било отнесено надолу по течението, а тялото му така и не било открито — дали синът им не е жив и не се представя за Ричард, херцог на Йорк? Кандидатите се явяват един след друг да разкажат тъжните си истории за изчезнали деца; но няма нищо, което да свърже дори един от тях с момчето, което се държи така благовъзпитано в малкия си дворец, което говори с такава топлота за баща си, и което посещава леля си Маргарет с такава непринуденост.

— Не знаеш кой е — казвам на Хенри без заобикалки. — Похарчи цяло малко състояние и накара сър Уилям да плати на половината скърбящи майки в християнския свят за историите им, а все така не знаеш кой е той. Нямаш представа кой е.

— Ще проуча миналото му — казва той простичко. — Ще се сдобия с историята му, дори ако трябва лично да я напиша. Вече мога да ти кажа и част от нея. Той се появява някъде, в някакво семейство преди около десет години. Остава с тях около четири години. После сър Едуард Брамптън случайно минава оттам и го отвежда в Португалия — сър Едуард сам признава това. В Португалия наричат момчето Ричард, херцог на Йорк, и то е известно в португалския двор като „изчезналият принц“. После е отпратен от сър Едуард, няма значение защо, и тръгва на път с Прегент Мено — самият Мено също признава това, имам го в писмен вид. Мено го отвежда в Ирландия, ирландците се вдигат в негова подкрепа, наричат го Ричард, херцог на Йорк — разполагам с признанията за това — и той бяга във Франция. Крал Шарл Френски го приема като принца на Йорк, но точно когато трябва да ми бъде предаден, той успява да избяга при леля ти.

— Имате всичко това написано? — питам.

— Имам подписани доклади от свидетели. Мога да проследя всеки миг от всеки ден на придвижването му от Португалия — казва Хенри.

— Но нищо отпреди това. Нищо, което да показва, че наистина е роден и израсъл в това семейство някъде там — изтъквам. — Сам казваш, че той се появява във въпросното семейство. Той от своя страна ще каже, че се е появил там от Англия, измъкнат от Тауър. Всичко, с което разполагаш в писмен вид, потвърдено под клетва, не опровергава по никакъв начин твърдението му. Всичко, което си събрал като доказателства, само потвърждава, че той е син на династията Йорк.