Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Той се връща на масата, където са старателно подредени писмата му и тайните му шифри, и печатите му. Сега вече никога не пише писма, винаги съставя кодове. Почти никога не пише дори обикновена бележка — винаги е тайно указание. Това е писалище не на крал, а на ръководител на шпионска мрежа.

— Няма да те задържам — казва той кратко. — Но ако някой ти каже дори една дума, очаквам да ми съобщиш. Искам да научавам всичко, абсолютно всичко — дори най-незначителния шепот. Очаквам това от теб.

Каня се да кажа, че, разбира се, ще му съобщя — какво друго бих направила според него? Аз съм негова съпруга, неговите наследници са мои обични синове, на този свят няма същества, които да обичам по-нежно от собствените му дъщери — как може да се съмнява, че бих дошла при него начаса? Но после виждам мрачното му, намръщено изражение и осъзнавам, че не ме моли за помощ; заплашва ме. Не моли за успокоение, а ме предупреждава за очакването си, което не трябва да остане неоправдано. Не ми се доверява, и, което е по-лошо, иска да знам, че ми няма доверие.

— Аз съм твоя съпруга — казвам тихо. — В сватбения ни ден обещах да те обичам, и после те обикнах. Някога се радвахме, че ни е споходила такава любов; все още се радвам за това. Аз съм твоя съпруга и те обичам, Хенри.

— Но преди това беше негова сестра — казва той.

Хенри отново мести двора в замъка Кенилуърт, най-сигурният в Англия, разположен централно, така че той да може да потегли към всеки бряг, за да посрещне нашествие, лесен за отбраняване, ако всичко се обърка и ни изненада нападение по суша. Този път дори не се преструваме на безгрижен двор на лятна обиколка; всички се страхуват, съзнаващи, че са обвързани с крал, който се сблъсква с нашествие за втори път в рамките само на осем години, убедени, че човек, който има по-голямо право над трона, събира войската си срещу Хенри Тюдор: който си остава претендент и сега, както е бил винаги.

Джаспър Тюдор, с мрачно изражение, потегля към западните графства и Уелс, за да разобличи многобройните тамошни заговорници, които се обединяват, за да посрещнат евентуалното нашествие. Никой от хората на запад не подкрепя Тюдор, всички са отправили поглед, за да видят принца от другата страна на водата. Самият Хенри започва други разследвания, язди от едно място на друго, преследва слуховете, опитва се да открие онези, които стоят зад постоянния приток на войници и средства към Фландрия. Навсякъде, от Йоркшър до Оксфордшър, от източните до централните графства, хората, назначени от Хенри, провеждат разследвания, опитвайки се да отстранят издъно бунтовниците. И въпреки това всеки ден пристигат доклади за групи на коварни предатели, за тайни срещи и събиране на войска.

Хенри затваря пристанищата. Не пускат никого да отплава накъдето и да е, от страх, че ще се присъедини към момчето; дори търговците трябва да подават молба за писмено разрешение, преди да могат да изпратят корабите си на път. Дори търговията не се ползва с доверие. После Хенри прокарва нов закон: на никого не е позволено да пътува на големи разстояния дори по суша. Хората могат да ходят до близките пазарни градове и после да се връщат у дома, но няма да има големи събирания. Няма да има летни празници и веселби след сенокоса, няма да се събират групи за стригане на овцете, нито танци или обиколки на енорията за молитва и благословия, никакви забавления в нощта на лятното слънцестоене. На хората е забранено да се събират поради опасението, че събере ли се тълпа, тя ще се превърне в армия, не бива да надигат чаши заради страха, че ще вдигнат наздравица за принца на династията, чийто двор някога беше символ на веселие.

Нейна светлост майката на краля е побеляла като платно от страх. Когато шепне молитвите от розария 9 9 Розарий — в католицизма последование от молитви, четени в твърдо установен ред. — Б.пр. , устните ѝ са бледи като колосаната монашеска забрадка около лицето ѝ. Прекарва цялото си време с мен, оставяйки най-хубавите покои, покоите на кралицата, да пустеят по цял ден. Води със себе си дамите си и най-близките членове на семейството си — единствените хора, на които може да се довери, донася книгите си и текстовете, които изучава, и седи в покоите ми, сякаш търси топлина или утеха, или някаква сигурност.

Не мога да ѝ предложа нищо. Сесили, Ан и аз почти не разговаряме помежду си: дотолкова си даваме сметка, че всичко, което казваме, се отбелязва, че всички се питат дали брат ни ще пристигне да ни измъкне от този двор на Тюдорите. Маги, братовчедка ми, ходи навсякъде със сведена глава и забит в краката поглед, отчаяно надяваща се някой да не каже, че след като едно момче от династията Йорк е на свобода, тогава поне другото може да бъде умъртвено и така родът на Тюдорите да се освободи от заплахата, която то представлява. Стражата пред стаите на Теди се удвоява, отново и отново, а Маги е сигурна, че той не получава писмата ѝ. Тя изобщо не получава вести от брат си, а сега е твърде уплашена, за да задава въпроси за него. Всички се страхуваме, че някой ден стражите ще получат заповед да влязат в стаята му, докато спи, и да го удушат в леглото му. Кой би оспорил заповедта? Кой би ги спрял?