Мишел Моран: Дъщерята на Клеопатра

– Искаш да кажеш, че вече няма да бягаме през пламнали сгради?

Видях, че иска да се засмее, но вместо това впери в мен настоятелен поглед.

– Какво? Защо ме гледаш?

– Не те гледам. Наблюдавам.

Усмихнах се през сълзи.

– И какво наблюдаваш?

Той прокара устни по ухото ми.

– Една смела млада жена, която винаги се е борила за това, което е правилно, дори когато никой друг не споделя мнението ѝ. Жена, която не може да се върне в родината си, но може да преплава морето и да построи нова Александрия в моята. Жена, която е изтърпяла достатъчно страдания в Рим и заслужава щастие, за разнообразие. Ще дойдеш ли с мен в Мавритания и ще станеш ли моя царица?

Отдръпна се назад, за да ме погледне, но аз го задържах до себе си.

– Да.

– Просто "да"?

Кимнах и притиснах устни до неговите.

Край

Селена

Сватбата на Селена и Юба се състои през 25 г. пр. Хр. и верен на думата си, Август дава на Селена великолепна зестра. Бракът на Клеопатра Селена и Юба II се превръща в една от най-големите любовни истории на имперския Рим и в продължение на двайсет години двамата управляват рамо до рамо в изключително партньорство, което започва по време на пътуването им към Мавритания. Когато стигат до новото си царство, те се установяват в Йол, който прекръстват на Цезарея в чест на човека, направил ги цар и царица. След тази публична демонстрация на вярност обаче Селена започва да преустройва столицата им по подобие на най-великия град на света: Александрия. Не след дълго дворът им се превръща в център на учението и образите, които археолозите откриват в Цезарея (например базалтова статуя на египетския жрец Петубаст IV, бронзов бюст на Дионис и статуя на Тутмос I) красноречиво показват на кого наистина е вярна Селена.

Докато неговата царица издига монументи в прослава на птолемейското си потекло, Юба прави карти на земите, заобикалящи новото му царство. В хода на това занимание той се превръща в първия човек, на когото приписват "откриването" на Канарските острови, които кръщава Инсулария Канария или Кучешките острови, заради свирепите кучета, които ги обитават. Освен това пише трактата Libyka и открива важните медицински свойства на растение, което и днес се нарича Euphorbia regis-jub [46] Млечката на цар Юба (лат.) – (Бел. прев.) . Плиний пише, че Юба е "запомнен като по-надарен учен, отколкото дори като владетел", а Плутарх го смята за един от "най-надарените владетели на своето време." От брака на Юба и Селена се раждат две или може би три деца. Мавританският трон е наследен от сина им Птолемей.

Август

Въпреки тежката си болест Август се възстановява и управлява още трийсет и девет години. Почти всички, които обича, умират преди него. Сред тях са Терентила, Агрипа, Меценат, Октавия и дори Марцел. На седемдесет и пет години, когато става ясно, че краят му наближава, той моли Ливия да сложи неочаквано край на живота му. Иска да организира смъртта си така, както е организирал всичко друго. Ливия му слага отрова в храната и Август умира през 14 г. Оставя изрични инструкции за управлението на Рим, описва дори данъчната система в най-големи подробности. Наследява го синът на Ливия, Тиберий.

Юлия

Брачното блаженство на Юлия и Марцел продължава само още две години. През 23 г. пр. Хр. Марцел умира внезапно. Ако беше оцелял, навярно щеше да стане император. Погребват го в мавзолея на Август, който все още може да се види в Рим. Лишен от неоспорим наследник, Август заповядва на Агрипа незабавно да се разведе с Клавдия, дъщерята на Октавия, и осемнайсетгодишната Юлия е омъжена за четирийсет и две годишния пълководец и най-близък приятел на баща си. От брака им се раждат пет деца, но със смъртта на Агрипа през 12 г. пр. Хр. Юлия отново овдовява. Останал почти без наследници, сред които да избира, Август я омъжва за нейния заварен брат Тиберий. Юлия обаче се бунтува срещу брака си и става любовница на полубрата на Селена Антоний, сина на Марк Антоний и Фулвия. Когато разбира това, Август арестува родната си дъщеря за прелюбодеяние и измяна. Също като баща си, Антоний е принуден да извърши самоубийство, а Юлия е прогонена на остров Пандатария. Само майка ѝ я придружава в изгнанието ѝ, по време на което им забраняват да виждат други посетители освен тези, изпратени лично от баща ѝ. След пет години Юлия получава позволение да се върне на континента, но ѝ е забранено да стъпва в Рим. След смъртта на Август едно от първите действия на Тиберий е да затвори Юлия в една от стаите в къщата ѝ. Тя умира от глад.