Мишел Моран - Дъщерята на Клеопатра

Тиберий

Преди да стане наследник на Римската империя, Тиберий получава заповед да се ожени за дъщерята на Агрипа, Випсания. Съюзът им се оказва брак по любов и в продължение на седем години те са предани един на друг. Ражда им се син, когото Тиберий нарича Друз, на по-малкия си брат. Но след смъртта на Агрипа през 12 г. пр. Хр. Август заповядва на Тиберий да се разведе с бременната си съпруга и да се ожени за Юлия. Шокът става причина Випсания да загуби второто си дете, но разводът се осъществява и Тиберий така и не прощава на Август. През следващите години Тиберий не спира да обикаля край вратата на Випсания и да отправя смъртни заплахи към новия ѝ съпруг, Гал. След още няколко сблъсъка Август забранява на Тиберий да се среща повече с Випсания. След възкачването си на трона Тиберий обявява съпруга на Випсания за враг на народа, хвърля го в затвора и го оставя да умре от глад. След смъртта на Юлия Тиберий не се оженва повече. Смята се, че Исус от Назарет е бил разпънат на кръст по време на царуването на Тиберий, което продължава двайсет и три години.

Октавия

След внезапната и съкрушителна смърт на Марцел Октавия се оттегля от обществения живот и прекарва времето си в благотворителност и отглеждане на внуците си, без да привлича внимание към себе си. Дъщеря ѝ Антония се омъжва за прочутия колесничар Луций Домиций. Макар че бракът им е много нещастен, от него се раждат три деца, едно от които, Антония, ще стане баба на император Нерон. Най-малката дъщеря на Октавия, Тония, се омъжва за сина на Ливия, Друз, и двамата се радват на щастлив брак в продължение на почти седем години, до смъртта на Друз при злополука по време на езда. Техните деца са прочутият пълководец Германик, красивата Ливила и бъдещият император Клавдий.

Като много други автори на исторически романи, и аз съм дълбоко задължена на хората, прекарали безброй години в тълкуване, проучване и писане за света на древен Рим. Тези учени ми позволиха да опиша толкова, колкото мога, какъв е бил животът преди две хиляди години, когато децата на Марк Антоний и Клеопатра са отведени от Египет и в продължение на няколко години са отглеждани в Палатина. Ако Селена и Александър изглеждат невероятно развити за възрастта си, това се дължи на факта, че двамата са извънредно добре образованите деца на царица, която смятат да една от най-учените жени на своето време. Също като днешните деца-актьори, двамата растат в свят на възрастни, очакванията от тях са като от възрастни и образованието на Селена очевидно е достатъчно, за да ѝ спечели положението на царица на Мавритания.

Почти всички герои в книгата са реални исторически фигури, с които Александър и Селена действително са се срещнали. Изградих образите им въз основа на сведенията, запазени за тях в историческите документи. От любовта на Август към театъра до факта, че Пантеонът е издигнат от Агрипа – чието име и днес още може да се види издълбано на фронтона, положих всички усилия героите да останат верни на историческите си описания. Главното изключение от това правило е героят, който измислих сама – Червения орел. Такава историческа фигура не съществува, но има данни, подсказващи, че Юба е изпитвал дълбоко отвращение към културата на робството в Рим. След пристигането му в Мавритания робството по тези земи бавно изчезва и не е учудващо, че той би могъл да се отъждествява с хората, които са били поробени, като се има предвид, че неговата съдба е можела да бъде същата, ако не е било знатното му потекло. И двата робски процеса в книгата са основани на събития, за които се предполага, че са се разиграли в древен Рим, и смятам, че те спомагат за илюстрирането на няколко от безбройните морални проблеми, произтичащи от принудителното обвързване на човешки същества по този начин. Подобни процеси също така напомнят колко често истината звучи по-странно от всяка художествена измислица. Да вземем например опита на Полион да хвърли един роб на змиорките си, избягалия бик от Форум Боариум, който скача от един балкон на втория етаж и се убива, и маниакалния навик на Август да си води бележки: всички те са основани на исторически документи. Дори използването на игри от страна на магистър Верий по време на ludus, племето телегени, чиито членове се борят с леопарди на арената, и небрежността на Октавиан в гробницата на Александър Велики, довела до отчупването на носа на трупа – всички тези събития идват от разкази на съвременници. И макар че някои от удобствата, описани в романа, може да ни се сторят твърде съвременни, отопляемите басейни, елегантните кепенци на прозорците, книжките за туристи и много други неща наистина са съществували в имперския Рим.