Мишел Моран: Дъщерята на Клеопатра

Това, което са постигнали римляните преди повече от две хилядолетия, когато средната продължителност на живота е по-малка от двайсет години, е удивително. Някои от най-старите сгради на света водят началото си от времената приноса на Агрипа и Август: прочутият Пантеон, базиликата на Нептун, Септа Юлия, Форумът на Август, както и множеството бани. Август и Агрипа украсяват тези сгради с любимите си статуи си статуи. Като много римляни, и те са страстни колекционери на антики, особено на всякакви предмети, произлизащи от Гърция. Противно на това, което виждаме днес в музеите, почти всичките им мраморни статуи са били оцветени, някои от тях дори крещящо – в яркочервено, тюркоазено, жълто и оранжево. Странно е да си представим, че хора, живели преди две хиляди години, са колекционирали антики. Но в много отношения римското общество е било поразително подобно на нашето. Римляните обичали театъра; при запознанство се ръкували; и много от водещите им мислители, като Цицерон, се изказвали подигравателно за ширещите се суеверия и дори за вярата в боговете. Децата играели на зарове и с кукли, а възрастните посещавали надбягванията, където се обзалагали и се срещали с приятели. Делничният хумор бил пословично хаплив. Целият Помпей е покрит с графити, отразяващи сарказма на древните римляни. А когато император Веспасиан разбрал, че умира, се обърнал иронично към синовете си: "Мисля, че се превръщам в бог".

Има причина, поради която толкова хора са привлечени от древния Рим, и вярвам, че това се дължи на факта, че в тези хора, живели преди повече от две хиляди години, ние разпознаваме самите себе си. Прочетете само следните цитати, някои от които спокойно могат да минат за творби на съвременни автори:

... изведнъж забелязвам някакво човешко тяло, което леко се полюшва по вълните и идва към брега. Сепвам се, става ми тъжно и започвам да се вглеждам с навлажнени очи към невярното море.

– Сигурно – възкликвам аз – някъде на света този човек го очаква съпруга! Може би го очаква баща или син, който не знае нищо за бурята! Не може да не е оставил някого, комуто е дал целувка на раздялата! Ето толкова струват човешките решения и така завършват нашите замисли за големи дела! Ето как плува човек!

Срадост узнах от хора, които наскоро са те посетили, че живееш приятелски с робите си... Някои казват: "Те са само роби!" Но и те са човешки същества като нас. "Те са само роби." Но те живеят с нас! Всъщност и те са роби като нас, ако се спреш и се замислиш, че съдбата властва над нас също така, както и над тях... Не искам да подхващам дълъг разговор за отношението към робите, към които ние проявяваме голяма арогантност, голяма жестокост и голям тормоз. Знай обаче, че съветът ми е следният: "Дръж се с хората с по-ниско положение от твоето така, както желаеш с теб да се държат онези, които са с по-високо положение от теб".

Превела Мариана Христова

Първа, която решила зачатъка слаб да изскубва, по-добре в тази борба да бе загинала тя..

Свойте утроби защо наранявате с остри кинжали, на неродени деца защо давате смъртния яд? ...

Даже в арменски бърлоги тигриците тъй не постъпват,

сивата лъвка нима своя род ще умъртви?

Нежни девойки го правят, но не безнаказано, зна ем: често загива жена заедно с крехкия плод.

Превел от латински Георги Батаклиев

Какво ти става? Защо го правиш, защото деля леглото на царицата [Клеопатра] ли? Да, тя не ми е съпруга, но това не е нищо ново, нали? Нима не постъпвам така от девет години? Ами ти? Ливия наистина ли е единствената жена, с която лягаш? Поздравявам те, ако по времето, по което получиш това писмо, не си преспал сТертула, Терентила, Руфила или Салвия Титисения или с всички тях. Наистина ли има значение къде го пъхаш – или коя е жената?

Превела Мариана Христова

В цитата от Петроний разпознаваме човешкия страх от смъртта и усещането за загуба, която тя създава у хората, останали да скърбят за покойния. В писмото на Сенека виждаме, че макар робството отдавна да е утвърдено като институция, е имало хора, които очевидно не са го одобрявали. Овидий ни отвежда към дългогодишния спор за аборта, а писмото на Марк Антоний подиграва Октавиан за лицемерието му по отношение на извънбрачните връзки. Днес тези чувства ни се струват изключително съвременни, защото ние все още живеем с останките от този древен свят. Широко разпространено е мнението, че първият вестник в човешката история е acta diurna [47] Дневни съобщения (лат.) – (Бел. прев.) на Гай Юлий Цезар, а фразата Senatus Populusque Romanus, означаваща "Сенатът и народът на Рим" се използва и днес. Всъщност нейните инициали, SPQR, могат да се видят из целия град, на всичко, от билбордовете до капаците на шпионките.