Това, което са постигнали римляните преди повече от две хилядолетия, когато средната продължителност на живота е по-малка от двайсет години, е удивително. Някои от най-старите сгради на света водят началото си от времената приноса на Агрипа и Август: прочутият Пантеон, базиликата на Нептун, Септа Юлия, Форумът на Август, както и множеството бани. Август и Агрипа украсяват тези сгради с любимите си статуи си статуи. Като много римляни, и те са страстни колекционери на антики, особено на всякакви предмети, произлизащи от Гърция. Противно на това, което виждаме днес в музеите, почти всичките им мраморни статуи са били оцветени, някои от тях дори крещящо – в яркочервено, тюркоазено, жълто и оранжево. Странно е да си представим, че хора, живели преди две хиляди години, са колекционирали антики. Но в много отношения римското общество е било поразително подобно на нашето. Римляните обичали театъра; при запознанство се ръкували; и много от водещите им мислители, като Цицерон, се изказвали подигравателно за ширещите се суеверия и дори за вярата в боговете. Децата играели на зарове и с кукли, а възрастните посещавали надбягванията, където се обзалагали и се срещали с приятели. Делничният хумор бил пословично хаплив. Целият Помпей е покрит с графити, отразяващи сарказма на древните римляни. А когато император Веспасиан разбрал, че умира, се обърнал иронично към синовете си: "Мисля, че се превръщам в бог".
Има причина, поради която толкова хора са привлечени от древния Рим, и вярвам, че това се дължи на факта, че в тези хора, живели преди повече от две хиляди години, ние разпознаваме самите себе си. Прочетете само следните цитати, някои от които спокойно могат да минат за творби на съвременни автори:
... изведнъж забелязвам някакво човешко тяло, което леко се полюшва по вълните и идва към брега. Сепвам се, става ми тъжно и започвам да се вглеждам с навлажнени очи към невярното море.
– Сигурно – възкликвам аз – някъде на света този човек го очаква съпруга! Може би го очаква баща или син, който не знае нищо за бурята! Не може да не е оставил някого, комуто е дал целувка на раздялата! Ето толкова струват човешките решения и така завършват нашите замисли за големи дела! Ето как плува човек!
Петроний, "Сатирикон" 115 Превел от латински Димитър Бояджиев
Срадост узнах от хора, които наскоро са те посетили, че живееш приятелски с робите си... Някои казват: "Те са само роби!" Но и те са човешки същества като нас. "Те са само роби." Но те живеят с нас! Всъщност и те са роби като нас, ако се спреш и се замислиш, че съдбата властва над нас също така, както и над тях... Не искам да подхващам дълъг разговор за отношението към робите, към които ние проявяваме голяма арогантност, голяма жестокост и голям тормоз. Знай обаче, че съветът ми е следният: "Дръж се с хората с по-ниско положение от твоето така, както желаеш с теб да се държат онези, които са с по-високо положение от теб".
Луций Аней Сенека, "Нравствени писма до Луцилий"
Превела Мариана Христова
Първа, която решила зачатъка слаб да изскубва, по-добре в тази борба да бе загинала тя..
Свойте утроби защо наранявате с остри кинжали, на неродени деца защо давате смъртния яд? ...
Даже в арменски бърлоги тигриците тъй не постъпват,
сивата лъвка нима своя род ще умъртви?
Нежни девойки го правят, но не безнаказано, зна ем: често загива жена заедно с крехкия плод.
Овидий, "Любовни елегии" 14
Превел от латински Георги Батаклиев
Какво ти става? Защо го правиш, защото деля леглото на царицата [Клеопатра] ли? Да, тя не ми е съпруга, но това не е нищо ново, нали? Нима не постъпвам така от девет години? Ами ти? Ливия наистина ли е единствената жена, с която лягаш? Поздравявам те, ако по времето, по което получиш това писмо, не си преспал сТертула, Терентила, Руфила или Салвия Титисения или с всички тях. Наистина ли има значение къде го пъхаш – или коя е жената?
Марк Антоний, в писмо до Октавиан, запазено от биографа Светоний
Превела Мариана Христова
В цитата от Петроний разпознаваме човешкия страх от смъртта и усещането за загуба, която тя създава у хората, останали да скърбят за покойния. В писмото на Сенека виждаме, че макар робството отдавна да е утвърдено като институция, е имало хора, които очевидно не са го одобрявали. Овидий ни отвежда към дългогодишния спор за аборта, а писмото на Марк Антоний подиграва Октавиан за лицемерието му по отношение на извънбрачните връзки. Днес тези чувства ни се струват изключително съвременни, защото ние все още живеем с останките от този древен свят. Широко разпространено е мнението, че първият вестник в човешката история е acta diurna [47] Дневни съобщения (лат.) – (Бел. прев.)
на Гай Юлий Цезар, а фразата Senatus Populusque Romanus, означаваща "Сенатът и народът на Рим" се използва и днес. Всъщност нейните инициали, SPQR, могат да се видят из целия град, на всичко, от билбордовете до капаците на шпионките.
Читать дальше