Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

В днешни дни, дори и да не ти е писано да загубиш скъпоценния си живот, усещането е по-тежко от това да ти се изплъзне огромна печалба. Понякога се случва пред приятели и врагове опозорено да гледаш в земята. Този огромен срам е по-непоносим от смъртта. Ех, господине, този път не можах да намеря удобен случай да попитам господин Асъм, дали просто на него му се прииска, та се вдигна и тръгна, или пък бе извикан от двореца? Вие имате ли някаква представа как стоят нещата?

- Не! Или е отишъл по собствено желание, или е бил извикан и е хукнал. Каква е разликата?

- Тази, господин Мурат, че може да стане нещо неприятно. Някой нечестив все още неизявен неверник да наклевети пред генерал Ататюрк господин Асъм, че уж е казал това и това. Тогава е възможно да се изплюе в лицето му и да му тегли една... Горко ни! Като нищо могат да се случат такива неприятности, точно докато господин Хаккъ Тарък отсъства. Такъв голям човек като господин Хаккъ Тарък, пък и представител на журналистите... Ей, господин Тарък, каква работа имаш в България? Защо не си стоиш където ти е мястото? Добре, и какво ще стане сега, господин Мурат?

- Няма нищо, напразно се притесняваш, Хъдър ага. Какво пише в телеграмата си господин Асъм? Казва ли: „Великият генерал ме изгони“? Не, написано е: „Не печатайте вестника. На път съм, идвам, пристигнах!“ Според мен, ако новината не беше много важна, нямаше да си прежали парите и да ги даде за телеграма, особено ако е бил изгонен, нямаше да даде и стотинка вашият господин Асъм, бъдете спокоен!

- Наистина! Ех, говори, говори... Сякаш мед ти капе от устата, думите ти са като балсам за душата ми! Иначе тази нощ нямаше да мигнем.

- Прасе такова! Всъщност ти не си ли дежурен тази нощ? По време на дежурство спи ли се?

- Едно е когато си дежурен, да те налегнат съмнения и да започнеш да се вайкаш, а съвсем друго е по време на дежурство да пърхаш и пееш от радост.

- Не се притеснявай! Пей си песента, крещи колкото ти душа иска... В ситуацията няма нещо, от което да се страхуваме, ако питаш мен, Хъдър ага.

- Ох, колко добре звучи!

Внезапно се стресна и се обърна към вратата, постави ръка зад ухото си и се заслуша:

- Хей, господин Мурат, каква е тази дандания?

- Чакай да видя!

Мурат се заслуша в стъпките отвън, които приближаваха.

- Нали каза, че е дандания. Ясно е! Шефът идва!

Звуците от стъпки и гласове от стълбите се усилваха, приближаваха, наслагваха се, обаче тъй като отекваха в каменните стени и тавани като в купол на баня, разговорите не се разбираха.

- Търся господин секретаря, господин секретаря...

- Не разбрах. Няма ли го? Знаех, че това ще ми се случи. Ако ги потърсиш, не можеш да ги намериш, ако ги намериш, не стават за никаква работа. Сигурно е в кръчмата. Изтичай да намериш Хъдър! Намери го и го доведи!

- В отпуск ли е? Да го вземат дяволите! Какво ще стане сега?

Последните думи: „Ела с мен“, бяха отправени от шефа към кафеджията, който го следваше по стълбите нагоре. За да може при влизането на шефа да е прав, Мурат постъпи както винаги: направи се, че търси нещо в джоба на сакото си, което висеше на закачалката. Когато народният представител от Чо-рум господин Асъм видя Мурат, се зарадва.

- Ти ли си дежурен? Ех, Господ да те поживи! Хубаво. Много хубаво!

Изведнъж замълча и се заслуша:

- Какво е това? Машина ли? Работи ли? Не получихте ли телеграмата ми? Не ви ли казах, че първа страница няма да се печата?

- Това не е първа страница, господине! Накарах ги да отпечатат повече от последната.

- Последна страница? Повече? Да си жив и здрав, господин Мурат! Забравих да ти напиша. Докато пътувах, през цялото време бях много притеснен. Да си жив и здрав! Точно това е вестникарският усет. Стопроцентов вестникар! Браво на теб!

- Каква е важната ни новина? Война или нещо...?

- Новината е страхотна! Утре ще ударим всички вестници!

Извади от джоба си свитък хартия и го размаха във въздуха. Разходи се около масата и се настани на мястото на Мурат. Тъкмо когато сядаше, видя Хъдър Ефрейтора:

- Тук ли си, човече? Господ да ме пази! Хайде, припкай! Хуквай да свършиш една работа. Тичай в дома на Татар. Хвани го за врата и го събуди. На връщане да върви пред теб. Ако се налага, го влачи дотук.

- За кой Татар става въпрос, господине?

- Дано да ти се даде малко разум свише, овен такъв! Колко Татара имаме ние? От мен ли чуваш за главния ни разпространител Татар Емирзе?

Ръцете на прислужника Хъдър бяха на корема му, като че бе на молитва. Той изведнъж скочи, обърна се и хукна навън, обаче бе ни жив, ни умрял, тъй като не можа да разбере новината.