Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Въпреки трудните условия, в които работеше, Селим Нури правеше и месечно литературно списание. Петима приятели от Факултета дадоха по пет лири, а пък Селим Нури, тъй като нямаше пари, се бе натоварил с цялата работа по изданието. Освен това на плещите му се стовари и отговорността на директор на списанието.

Той тичаше за хартия, полагаше грижи да събира статиите, занимаваше се с всичко в една неугледна печатница, само и само да отпечата изданието. Двама от приятелите му бяха от заможни семейства, бяха разглезени и никога не носеха материалите си навреме, а това допълнително го натоварваше и затрудняваше.

Селим Нури се досети за мислите на Мурат и сякаш леко засрамен, се надигна с усмивка:

- Да си вървя! Коректурите сигурно са се натрупали.

- Да бе поостанал още малко, да пием чай.

- Благодаря, друг път.

Селим Нури излезе. Мурат захлупи лице в дланите си и се заслуша известно време в шума, който идваше откъм печатницата. Стресна го гласът на Хъдър Ефрейтора:

- Леле, господин Мурат, ужасно се обърках! Мен ако питат, спирането на печатането на първа страница на вестника е лошо-о-о! И... сякаш не знаете, че е така, и не ни казахте...

- Откъде да знам!

- Знаете вие! И то много добре знаете, обаче каква е ползата, като не ни казвате? Вие сте учен, господин Мурат, всеки ден се справяте с толкова много статии, и ако вие не знаете...

- Абе, как мога тук, посред нощ, да знам нещо, което се е случило в Ялова?

- Знаете, знаете... Пък ако наистина не знаете това, което ще се случи, колко струва вашето безкрайно писателства-не. Стига, господин Мурат, това, което ми идва наум, е дръзко, колкото...

- Какво е то? Кажи де!

- Дано господин Асъм не го застигне някаква беда заради това, че набеждава неприятелите.

- Това сега откъде го измисли?

- Какво са казали мъдреците? „На този свят няма нищо невъзможно“, са рекли те. И колкото и много да са хората, които обичат нашите господа Асъм и Хаккъ Тарък, то и онези, които не ги обичат, са цяло бедствие. Някой недоброжелател може да спретне лъжа. „В двореца няма по-мощно оръжие от клеветата“, казва господин Дадал. Нима искате, когато не е в настроение, генерал Ататюрк, за който аз съм готов на всичко, заради измишльотините на недоброжелателите да изгони господин Асъм, да му каже: „Махай се от очите ми!“ И какви усилия трябва да положи тогава нашият господин Асъм, за да може да му разкаже истината за тази работа. Ще стане страшно! И какво ли ще ни се стовари на главите! Ужасно ще се притесня, господин Мурат, ако нещо се случи с депутатите ни, до смърт ще се притесня.

- Сега откъде ти дойде на ума, че нещо ще се случи с депутатите ни, бе, Ефрейтор?

- От това, че господата Асъм и Тарък днес официално са представители на двореца, а освен това са представители и на печата. Депутатството си е власт. А отделно да си представител на двореца е двойна власт, пък ако кажеш, че си собственик на вестник - е велика власт, която не би могла да се контролира само от един храбрец. И когато трите сили се съберат заедно, неприятелите не могат да понесат това и завистта им ще се умножи, ще закипи, ще прелее като буйни води, придошли през пролетта. Ех, господин Мурат, може да не вярвате, но в този лъжовен свят има една беда, наречена черна магия, и тя е много страшна. При това може посред бял ден да доведе човек до фатален край. Възможно е генерал Ататюрк и неговите сподвиж-ници да бъдат разочаровани и заради това да има прокудени от постовете им, някои може да изгубят депутатските си места, че дори да се простят с журналистическите си позиции. Накратко казано, това е причината например върху главата на господин Ахмет Емин да се стоварят един куп неприятности, макар той да твърдеше: „Аз мога да въртя целия свят на малкия си пръст и дори англичаните не успяват да се справят с мен.“

Разгорещено, разпалено, ето така, подробно разказах всичко това на господин Асъм, а и на господин Хаккъ Тарък. Освен това, без да си пестя парите, отидох при някои ходжи да развалят магията, накарах ги да прочетат молитви срещу урочас-ване, и още - да изпишат най-силните заклинания в амулети, които, както е обичаят, закачих навсякъде по нас.

На онези, които често ходят на аудиенция при падишаха, осигурих амулети за обаяние, чието носене е задължително, също така е задължително да бъдат нащрек, за да не ги урочасат. Наближаването на аудиенцията при падишаха или пък изгонването оттам са вълнуващи като същинско приключение. Защото, колкото по-трудно се постига близост с падишаха, толкова по-лесно се загубва. Тъкмо си мислиш, че нещата са ти в кърпа вързани, и изведнъж се изплъзват от ръцете ти като мокър сапун. Много е страшно, това е!