Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

След моя отговор сериозното изражение, изписано на лицето на Негово превъзходителство, се промени, той благо се усмихна и нареди: „Щом е така, да те ангажирам с тази работа. Отиди, намери генерал Исмет и го попитай!“

- „Да те ангажирам“ ли каза точно, едно към едно?

- Едно към едно. На френски. Той прояви любезност, като каза: „Нека те напътствам в тази работа“. Така стигнахме до важните новини. Без да губя време, потърсих генерал Исмет, намерих го и му обясних, че Негово превъзходителство ми е поръчал да попитам генерал Исмет. Министър-председателят се позамисли и отговори: „Щом е така, да намерим господин Фетхи и да поговорим. Генерал Ататюрк много държи на опазването на тайната в държавните дела. Обаче знае навреме да изяснява нещата, които прецени, че е необходимо.“ Разбрах, че най-приближеният му човек, бившият му адютант господин Салих, не е дошъл при мен случайно, на своя глава да ми каже: „Сформира се партия с име Свободна “, че е било по директива на генерал Ататюрк, че той е взел решение да се създаде отделна партия и за неин лидер е избран посланикът в Париж господин Фетхи.

- Но защо? Каква е ползата!

- Ползата... да... Не е лесно човек да възприеме с ума си това, че в днешните условия господин Фетхи може да сформира опозиционна партия, наречена Свободна, защото лидер на управляващата Републиканска народна партия е лично Негово превъзходителство, и... министър-председателят генерал Исмет е неговият пълномощник като генерален председател. Да, господин Фетхи ще създаде Свободна партия срещу Републиканската народна партия , чийто генерален председател е генерал Ататюрк, и негов пълномощник - генерал Исмет. Разбира се, невъзможно е господин Фетхи да предприеме такова нещо по собствена инициатива.

- И какъв ще е краят на това?

- Не зная. Ще видим какво ще стане.

- Видяхте ли се с генерал Исмет?

- След като е успял да склони господин Фетхи да се съгласи да сформира партия, Негово превъзходителство е споделил цялата история с генерал Исмет, а той отвърнал: „Ех, добре тогава...“

- А уставът на новата партия?

- Още няма такъв. Засега на народа ще бъде съобщено за създаването на партия. Исмет паша пожела да направи това изявление заедно с господин Фетхи. Намерих посланик Фетхи и го доведох. Залата и терасата бяха пълни с народ. Беше невъзможно да се обсъжда нещо такова. Слязохме в градината. Там Исмет паша обясни на господин Фетхи, че Негово превъзходителство е пожелал създаването на новата партия да бъде обявено. Каза: „Ще направите изявление, свързано с основаването на Свободна партия, нека да го подготвим заедно.“ Те започнаха да разговарят, а аз ги слушах. Само че през това време генерал Ататюрк ни е наблюдавал внимателно. Облегнат на парапета на терасата, той ме посочи с пръст и извика: „Внимавайте! Може да напише абсолютно всичко, за което разговаряте!“ Генерал Исмет отговори: „Не се притеснявайте, генерале! Ще предложим на вашето внимание печатния текст, който ще подготвим.“

- Всичко това няма ли да излезе в утрешния брой на Вакит?

- Не! Засега ще се съобщи само, че се учредява нова партия. Информацията бе показана на генерал Ататюрк.

- Наскоро писахме: „Негово превъзходителство удостои с присъствието си Истанбул“. Защо сме пазили в тайна, че генерал Ататюрк е дошъл в Бююкдере и седем-осем часа е бил в дома на учителя Неджметин ходжа? И по-точно, че се е срещнал с господин Фетхи?

- Защото отношенията между господин Фетхи и генерал Исмет не са достатъчно добри.

- Защо? Каква е причината?

- Изплащането със злато на дълговете от османско време.

- Кой казва да ги плащаме със злато? Останаха ли на света златни пари?

- Същото пита и генерал Исмет.

- Да не би господин Фетхи да се съпротивлява и да настоява, че непременно трябва да платим със злато. Да не е откачил? Точно в период, в който светът се гърчи в икономическа криза, когато най-богатите държави не плащат дълговете си от световната война!

- Ако питаш мен, най-основателната причина за създаването на новата партия е именно историята с изплащането на дълговете със злато. Един от най-сложните въпроси в Лозана бе начинът, по който правителството на Републиката ще изплаща дълговете, завещани от Османската империя. Така и не можаха да се разберат. Това не бе вписано в договора. Споразумяха се след подписването на мира разговорите с кредиторите да продължат. Защото генерал Исмет не беше съгласен да се плаща със злато, а настояваше да се използват книжни пари. Разговорите бяха оставени на посланика в Париж господин Фетхи. През 1928 година сключиха споразумение. В тази ситуация ние приехме заплащането със злато. Тъй като кредиторите харесаха работата на господин Фетхи, след подписване на споразумението му дадоха премия от десет хиляди лири.