Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Едно странно притеснение започна да човърка съзнанието на Мурат, внезапно всичко наоколо бе завладяно от необяснимо отчаяние. „Значи шефът докрай ще поддържа генерал Ис-мет... Какво означава да поддържа генерал Исмет? Това означава ли, че... ако се наложи... ще зареже... генерал Ататюрк? Опазил ни Бог!

Мурат изпита необходимост да се хване за нещо и посегна към пакета цигари.

Шефът на разпространението на вестник Вакит Татар Емирзе беше нисък и пълен мъж. Тъй като бе изкачил стръмните стъпала доста бързо, трудно си поемаше дъх и непрекъснато бършеше потта от челото си.

- Тук ли си, господин Емирзе? Добре! Страхувах се, че няма да те намерят. Имаме изключително важна новина. Ще ударим всички вестници.

- Каква, господине? Война, бунт?

- Не! Създава се Свободна партия.

- Кой я създава? Господин Хюсеин Джахит ли?

- Не! Господин Фетхи.

- Откъде е новината? Сто процента ли сте сигурни, че ще изпреварим останалите вестници?

- Сто процента! Защото новината идва от двореца.

- Браво, бе! - Татар Емирзе поспря, а после попита: - Колко пускаме, господин Асъм?

- Не знам. Аз предлагам двайсет хиляди... двайсет и пет хиляди.

- Бива ли, стига де? Какво значи двайсет хиляди? Такава новина! Ще изпреварим всички. Не! По-малко от осемдесет хиляди категорично няма да стигнат.

- Осемдесет хиляди ли? Да не си полудял?

- Осемдесет хиляди. Дори с един по-малко няма да ги приема.

- Стига де! - Асъм се обърна към Хъдър Ефрейтора: - Нашият господин Емирзе спеше ли, или пиеше?

- Притиснахме го в леглото, господине, нашия бате Татар... когато нахлухме, беше потънал в дълбок сън.

- При това положение?

- И осемдесет хиляди са малко, но... Хайде, засега осемдесет хиляди.

- Господине, да не си си загубил разсъдъка? Щом се върне от България, съдружникът ще ни даде и двамата под съд.

- Господин Тарък ли? Да ни даде. Отговорността лежи на моите плещи.

- Не се побърквай, да пуснем трийсет хиляди... Ако не стигнат за Истанбул... ще допечатаме.

- Трийсетте хиляди ще ги пусна за Анадола, какво ще кажеш, господин Асъм? Хайде, и само заради желанието ти, седемдесет и пет хиляди.

- Трийсет и пет.

- Аз казвам седемдесет и пет, ти отговаряш трийсет и пет. Трийсет и пет, четирийсет ще ги продадем в Истанбул, ако е рекъл Бог!

- Добре, нека са четирийсет. Имаш ли да добавиш още нещо?

- Ако е да отпечатаме седемдесет хиляди, няма проблем. Обаче какво ще правим с останалите?

- Откачи ли? Това да не е някаква шега? Честна дума, съдружникът ще те накара да ги платиш!

- Да ме накара! Виж, господин Асъм... това се нарича златна възможност. Ако не ковем желязото, докато е горещо, ще се пържим в ада. Ще държим широко отворена торбата и ще я пълним с пари! Да не спим, а да действаме, това е вихрушка, страхотен шанс. Ако, усещайки шанса, не направя необходимото и не мога да събера печалбата, господин Асъм, изтрий ме от списъка като главен разпространител и ме запиши в списъка на глупаците. Ние веднъж имахме тази възможност с романа „Черница“ на господин Назиф Низаметтин, сещаш ли се? Само че каква е ползата, след като Лудият господин Низам, както го наричаха, се развихри, побесня, не можа да се удържи и чрез откачения си роман „Черница“ зашлеви шамар на султан Мех-мет II Завоевателя. И какво стана, като му удари плесница? Видях на следващия ден, че в разпространителските коли вестникът, чийто тираж никога не достигаше, се връщаше обратно непокътнат, така както го бяха изпратили... Купчините стояха струпани пред вратата... Не можахме да намерим достатъчно хамали да ги внесат вътре до вечерта и станахме за срам пред Високата порта. Спомняш ли си?

- Възможно ли е да го забравя? Нали именно от това се страхувам и аз.

- Този път въобще не се страхувай, господин Асъм. Този път работата е по-различна. Ех, ако не беше станала белята с новите букви... Щеше да видиш тогава дали тиражът ще падне под сто хиляди. Абе, откъде излязоха тези нови букви, та хората, които знаеха да четат, от раз станаха неграмотни, а не-знаещите въобще не можаха да се научат. Каква е тази идея, та удари бедния турчин в беззащитните му слабини.

През това време от линотиперната донесоха първата коректура с новината за основаването на нова партия и заглавието.

На страницата се бяха събрали само следните думи от заглавието:

„НОВА ОПОЗИЦИОННА ПАРТИЯ“.

Следваха подзаглавия:

„Господин Фетхи се оттегля от дипломацията и ще стане лидер на Свободната партия.“

„Тази случка открива на политическия небосклон на младата турска република нов и щастлив хоризонт.“