Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Сглупихте!

- Не се карайте! Нека обсъдим тази история с партията. Кога беше взето решение, кои участваха? Тук ли се реши, в Париж ли, как го обяснихте на великия ни генерал Кемал Ата-тюрк? Какво е мнението на генерал Исмет?

- Като ви кажа, ще се смаете! Парламентът излезе във ваканция. Аз дойдох в Истанбул по-късно. Чух, че посланикът ни в Париж, господин Фетхи, също е в Истанбул. Бил отседнал в Бююкдере, в лятната къща на нашия молла. Аз харесвам господин Фетхи, той е добър другар. Когато бяхме в Малта, дори се сприятелихме. Реших да отида да го видя. Отидох, но не го намерих. Нашият молла ми каза, че бил в Ялова, където се опитвал да свърши някаква работа. Разбира се, че сте чули... на 31 юли, в девет и половина вечерта генерал Ататюрк изненадващо отишъл с яхта от Ертугрул в дома на моллата. Затворили се с господин Фетхи и точно пет часа разговаряли. Според моллата, господин Фетхи е разяснил, че в ситуацията има някакво недоразумение. Генерал Ататюрк преценил, че вижданията на господин Фетхи са сходни с неговите. След няколко дни господин Фетхи получил покана да отиде в Ялова. На седми август и аз бях поканен на бал.

- Какъв е този бал?

- Морските линии не превозват пътници, а организират балове. А и вече отдавна за организирането на бал не се търси повод.

- Само и само сватба да има, пък няма значение кой ще плаща сметката, така ли?

- Да, доктор Масон, нещо такова. Вече стана традиция да се правят балове. Най-краткият път да се сближиш с големите, за да извлечеш някаква изгода, е да организираш бал. Когато отидохме, навсякъде беше ужасно претъпкано и ние останахме без места!

- С жена си ли отиде?

- Не, не заведох Ситаре, бях с дъщеря си Тезер. Тъй като знам, че генерал Ататюрк винаги има няколко подготвени стаи за специални гости, потърсих главния адютант господин Ру-сухи. Той отиде до някъде, след няколко минути се върна и каза: „Няма проблем със стаята, освен това генерал Ататюрк нареди да дойдете на бала, господин Ахмет Агаоглу!“ Аз нямах смокинг и фрак. Не бях си взел. Наложи се да се представя така. Влязох в балната зала. Седнах на масата на един от собствениците на вестник Вакит, господин Ахмет Асъм, и заразглеждах наоколо. В средата на залата разговаряха Великият ни генерал Ататюрк, генерал Исмет, председателят на Народното събрание генерал Кязъм, както и господин Фетхи. В един момент погледът на генерал Ататюрк се спря на мен и той направи жест с ръка - повика ме да отида при тях. Както правеше винаги, пое дълбоко въздух, усмихна се и каза: „Това е председателят на Свободната партия господин Фетхи“, а после се обърна към мен: „Разбира се, ще работите заедно с господин Фетхи“, допълни.

- Ей така, просто сякаш падна от небето!

- Да!

- И ти какво отговори?

- „Генерале, няма ли да се появи известно напрежение между генерал Исмет и господин Фетхи?“ Отговори ми: „Да приключим този въпрос, ти си заедно с господин Фетхи“. Започна танц и аз се върнах на мястото си. Генерал Ататюрк танцуваше с една дама. И не щеш ли, спряха до мен, той преметна ръка през рамото ми, целуна ме и каза: „Поздравявам те! Разбрал си се с господин Фетхи!“ Казах му: „Още не съм говорил с господин Фетхи“, а той: „Вие сте се разбрали преди това. Веднага ще отида да поздравя господин Фетхи за това, че те е взел при себе си!“

- Каква е тази работа. Ако бях аз, щях да се уплаша.

- Прав си, Джелядет! И аз се смаях. Нито се бях виждал с господин Фетхи, нито пък имах някаква представа за въпросната партия. Каква е тази работа?

- Това е бил моментът да станеш, несретнико, да се измъкнеш и да спасиш живота си, ако ти е мил.

- Веднага станах и отидох при господин Фетхи. Дали генерал Ататюрк не е поздравил и него? Попитах го: „Господин Фетхи, какво значи всичко това? Аз нищо не разбирам?“ А той ми отговори: „Не му е тук мястото, утре ще поговорим надълго и нашироко в хотела.“

Както винаги, вечерта пихме и танцувахме. Главният адютант Русухи се напи. Всъщност той е много скромен и възпитан човек. В известен смисъл ми е симпатичен. Тази нощ се приближи към мен и както винаги, ме поласка с обръщението „Скъпи учителю“. После съвсем открито ми обясни, че винаги когато има възможност, разказва на генерал Ататюрк истината за нещата. Сподели, че не го оставя без информация, когато делата не вървят добре, когато се претупват, когато народът е недоволен.

- Виж ти! „Негово превъзходителство падишахът си седи в двореца, лошите везири крият от него случващото се!“ Защо не му потърсиш сметка за това, учителю Агаоглу? Значи най-накрая за седем години сме докарали нещата дотук?