Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Четвъртият - покойният генерал Садразам Талят, бе най-истинският, най-големият радетел на иттихадизма от всички присъстващи. Портретът му в позлатена рамка, окачен на широката стена, гледаше леко сърдито разговарящите.

Това бяха четирима стари иттихадисти, обаче сега, въпреки това, сякаш се намираха на кръстопът и можеше да се каже, че са се разделили и никога вече няма да бъдат заедно. Тъй като беше радетел на иттихадизма, по пътя към него един арменски куршум бе отнел живота на генерал Талят и спасявайки се от земните тревоги, той бе намерил покой.

Адвокат Махмут Джелялеттин, накратко - Джелядет Лудия, по време на чистката на иттихадистите през 1926 година остана невредим и продължи живота си. Той обаче така и не можа да отмъсти за другарите си и тайно в себе си страдаше, защото бе изгубил напереността си на някогашния четник. Тъй като от време на време изпадаше в свиреп гняв, съвсем справедливо започнаха да го наричат Джелядет Лудия.

Що се отнася до Ахмет Агаоглу, като депутат от двореца, а също и ректор на университета, той спокойно бе успял да се интегрира сред онези, които ликвидираха приятелите му. Вероятно с мисълта, че „така се получава по време на война“ и възприемайки неизбежното, той се бе слял с либералната свобода, която от толкова години бе търсил.

И като заговорихме за доктор Мюнир, той стана близък с най-ревностните защитници на иттихадизма, но макар да беше сред членовете, които първи се записаха в партията Единство и прогрес, през 1908 година я напусна. Независимо че по време на позора на 31 март заедно с опозиционерите бе заточен в Синоп, той и до ден днешен не се беше присъединил към друга група, така че колкото и самият той да не го приемаше, бе истински и ревностен привърженик на иттихадистите. По-точно, беше османец. Негова характерна особеност бе, че успяваше да направи всеки разговор скучен. Обмисляше много подробно идеите, които изглеждаха стопроцентово правилни, а фактът, че в повечето случаи имаха за цел да скрият задкулисните игри, ги правеше удовлетворителни във всяко отношение. С учудваща лекота той намираше и задаваше въпросите, които изкарват наяве скритите намерения. Сега, докато кротко подръпваше от цигарата си, отново си спомни преживяното през последните двайсет години от тях, четиримата иттихадисти , и отново се учуди колко ужасяваща беше силата на труса, който срина Османската империя.

Когато депутатът от двореца и професор в Републиканския университет Ахмет Агаоглу се появи и видя, че в кантората вече е седнал доктор Мюнир, се стъписа за момент - състояние, което никога не успяваше да преодолее. Той едва забележимо трепна и жизнерадостната му усмивка изведнъж се превърна във фалшива.

Опитвайки се да се овладее, протегна ръка:

- А, доктор Мюнир! И ти си тук. Трябвало е да поискаме от Всевишния нещо друго.

- Обаче, все пак е тук... Когато ти се обади, веднага стана... Видях, че е готов да си тръгне, едва го накарах да седне. Използвах пистолет... опрях го в корема му. Хайде, заповядай, учителю Агаоглу! Ти как обичаше кафето?

- Както го пиете и вие, нямам претенции.

- Това означава, че най-накрая си разбрал предимствата от съобразяването с мнозинството, господин Ахмет. Колкото и да е късно, все е от полза - каза доктор Мюнир.

Агаоглу се загледа за миг в него, а после поклати глава:

- Онези, които по сто пъти на ден посещават ложите, не са масони, а що се отнася до нас, ние сме, разбра ли?

Джелядет Лудия се намеси:

- Оставете сега масонството! Каква е тази история с новата партия? Откъде се появи?

- Ще ви разкажа.

Джелядет натисна звънеца. В стаята влезе младшият адвокат Кадир и той му поръча три кафета. Предупреди го, ако има посетители, да изчакат.

- Откъде се появи така изведнъж историята с новата партия? Учителю Агаоглу, да не би вие да убедихте клетия господин Фетхи? Вие ли го накарахте да приеме тази работа?

- Кои „вие“? Първо да разберем това.

- Вие... Иттихадистите в Народната партия.

- Няма иттихадисти в Народната партия, трябва да си наясно с това, докторе. Господин Фетхи не е от другарите, които могат да бъдат убедени.

- Не е ли от другарите, които могат да бъдат убедени? Това е проблем. Какво се опитваш да ми кажеш - че е умен или че е хитър? Намекваш ми, че е страхлив, или пък забравя дотолкова, че да не си вземе поуки от миналото?

- Не! Ние не убеждаваме хората.

- Вие! А вас кой ви убеждава? Вие самите ли?

- Джелядет! Нали не изтичахме, когато беше време за това, при Салих паша, да му кажем да обеси господин Фетхи на площад Беязът...