Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Стига, бе... Не е за вярване!

- Разказвам ти това, за да знаеш нещата отвътре. Не го разправяй наляво-надясно.

- Разбира се, господине! Значи ние... от 1928 година насам... в злато ли плащаме?

- Направихме едно плащане. Обаче когато наближи време за втората вноска, избухна икономическа криза. Ако плащахме вноската в злато, парите ни щяха да се обезценят, защото стойността на златото се покачи почти с една трета. В резултат на това генерал Исмет реши, че изплащането на дълговете на правителството със злато е невъзможно. Каза: „Ще изплащаме дълговете си само с книжни пари!“

- Заради това ли им се развалиха отношенията с посланика ни в Париж?

- Заради това. Господин Фетхи трябва да е приел, че нещата са въпрос на чест, защото нямаше да може да удържи на думата си, дадена пред кредиторите, и това лято, когато се върна в отпуск, проучи решението на правителството и се оплака от ситуацията на Негово превъзходителство. Генерал Ататюрк много се разтревожи от това. Веднъж бяхме поканени на вечеря. Без да споменава за спора между генерал Исмет и господин Фетхи, Негово превъзходителство съвсем открито заяви пред приятелите си, които споделяха трапезата му, своята тревога от факта, че споразумението от 1928 година не е спазено. Без да споменава за Исмет паша, обясни: „Изкараха една измислена история. Самият аз се оказах принуден да се противопоставя на французите във връзка с възникналите проблеми с железопътните линии на юг. С тази история ще ме накарат да се противопоставя на англичаните и французите.“

- Значи сега господин Фетхи ще създаде нова Свободна партия...И прегръщайки генерал Исмет, ще каже: „На всяка цена да платим със злато дълговете на Османската империя“, така ли? Така ли ще поиска гласове от народа? Честно казано, би било блестящо. Би се получил пример за невиждан досега по света позор за опозицията.

- Не, приятелю! Няма да се споменава историята със златото. Нали ти казах, снощи генерал Ататюрк постави единия от лявата, а другия от дясната си страна. В началото, като говореше, все гледаше и към двамата. В края на вечерта се обърна към Фетхи, позамисли се и нареди: „Господин Фетхи, махни от програмата оповестяването на онази история, дето се разчу навсякъде. Настояването за плащането на дълговете на Османската империя със злато би те направило по-слаб.“

Мурат остана загледан в лицето на шефа си. Господин Асъм въздъхна, притвори очи и се върна към ръкописа си.

- Ние Народната партия ли ще поддържаме?

- Да.

- Ако се появят сблъсъци, няма ли да се пише за същността на нещата?

- Тогава ще видим. Ще действаме според ситуацията.

- Неотдавна се разнесе слухът, че генерал Исмет се е развикал из коридорите на Народното събрание: „Няма да позволя хазната да бъде ограбена! Няма да позволя хазната да бъде ограбена!“ Това вярно ли е?

- Да. Вбеси се. Не можа да се овладее. Или пък просто е искал да се чуе това, което мисли.

Господин Асъм се намръщи и замълча. Във всички случаи когато имаше въпрос, по който иска да говори, се смръщваше така. Ровеше из новините, които бе отделил за първа страница. Бе съвсем ясно, че е ядосан. Не му харесваше създаването на нова партия. Никъде не се казва: „Откажи се от идеята за заплащане на дълговете със злато“, а се говори: „Не го споменавай пред народа“. Какво означава това в период, в който най-богатите държави заявяват, че няма да плащат дълговете на правителствата си? Точно когато икономическата криза обърна с главата надолу целия свят? Всеки ден фалират стотици банки, стотици фирми. Фабриките, мините уволняват работниците си и затварят врати. Скандалите, измамите, самоубийствата станаха ежедневие в световните бизнес среди. Борсата изпадна в паника. Най-силната валута, най-надеждните акции се превърнаха в непотребни хартии. Излязоха наяве безсилието на най-жестоките пари, които сякаш дотогава господстваха над света, както и изгнилите основи на най-здравите организации. От колко време вече трудно плащаме в началото на месеца заплатите на служителите. Отдавна най-важните новини във вестниците са свързани със заплатите. „Ведомостите със заплатите са подготвени“, „Ще се дават заплати“, „Дават се заплати“, „Утре наистина ще има заплати...“ Историята със закъснелите със седмици заплати по общините... В голяма част от областите от три-четири месеца не се заплаща на учителите. Всяка година стотици хиляди сънародници лежат в ареста по трийсет дни, тъй като не могат да плащат трите лири пътна такса, които се събират годишно само от навършилите двайсет години мъже... „Значи в отговор на това, всяка година сме плащали и ще плащаме дълг от седемстотин хиляди в злато. При това не става въпрос за дълг на Републиката. Това е задължение на Османската империя. На онази Османска империя, която ни отблъсква с всичко. Сякаш ние сме били победени при боевете в Анадола! Още по-срамното е, че всичко е защото един посланик е взел десет хиляди лири премия. Сигурно е обещал: „Не се притеснявайте, ще ги накарам да ги платят в злато“, и тъй като сега не може да си удържи на думата, смята, че достойнството му е потъпкано. Партия ще сформира! Ще стисне правителството за гърлото... Добре де, каква е тази работа? На кого и за какво му е? Възможно ли е въобще? Докъде ще стигне, какъв ще е краят? И по-точно, откъде идва тази непочтеност?“