Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Народният представител от Чорум господин Асъм изчака звука от стъпките да се изгуби напълно, след това пое дълбоко дъх и се настани на масата.

Поръча на кафеджията две кафета, махна с ръка с жест, означаващ: „Изчезвай!“, и с подозрение се загледа след него. Осъзнавайки, че няма да може дълго да запази в тайна нещото, което след малко ще се публикува, със свит стомах се обърна към Мурат:

- Да знаеш, колега! Сформира се партия! Една опозиционна партия.

- Опозиционна партия ли? Да му се не види! Каква дързост? Кой я създава?

- Посланикът ни в Париж, господин Фетхи... И докато бях в лодката, защото изпуснах последния кораб, реших да напиша уводна статия. Отидох в квартал Пендик с лодката на двореца. Слава богу, времето беше спокойно. Мислех да понапиша нещо, но не се получи. Има ли новини от България? Партньорът ми изпрати ли нещо?

- Не.

- Щеше да е добре, ако съдружникът ми беше тук. Единият щеше да бъде във вестника, а другият в двореца. От друга страна, това, че всички журналисти, които отразяват работата на парламента, са в България, се оказа добре за нас...

- Господин Фетхи по собствена инициатива ли създава тази партия? Защо е преценил, че днес това е необходимо?

- Какво означава „по собствена инициатива“? Въобще възможно ли е да е „по собствена инициатива“?

- Ако е така, на какво ще се противопоставя? Как ще го направи?

Мурат замълча.

- Значи е било истина това, че наскоро генерал Ататюрк е дошъл с лодката си в Бююкдере и е разговарял с господин Фетхи в дома на Неджметин ходжа. Какво мисли генерал Исмет по този въпрос? Какво казва Републиканската народна партия?

- Генерал Исмет ли? Какво да каже? Нищо! Аз подготвих някои неща, докато бях в лодката. - Заразглежда листовете. -Веднага да наберат това и да ми изпратят коректурите. А пък ние да прегледаме какво трябва да се махне от първа страница, за да се отпечата по най-бързия начин колкото е възможно най-голям тираж.

Мурат натисна звънеца. Шефът забързано прегледа новините за първа страница.

- Какво е станало? Задържани са комунистите? Глупости. Докладът на финансиста Мюлер... Глупости. Ох, чакай! Без малко да ги забравя. Веднага изпрати тези неща да направят клишета! - той подаде две снимки. - Веднага да ги направят! Напиши на колко колони да бъдат!

На едната от снимките бяха генерал Исмет, господата Фет-хи и Асъм. На масата някой, чието лице не се виждаше, пишеше нещо. Пъхнал ръка в джоба на панталона, генерал Исмет бе насочил поглед към текста. Асъм си водеше бележки, а Фетхи се усмихваше в обектива.

На другата снимка бяха господин Фетхи и генерал Ататюрк със сламени шапки в ръце...

- Къде е направена тази снимка?

- Нека да погледна! А-а-а, тази е пред подвижния кьошк.

- Какво значи „подвижен кьошк“?

- Мястото на кьошка ни се видя неподходящо. Преместиха го пет-шест метра назад. Изпрати я да направят клише. И-и-и, да намерят от архива снимка на Ахмет Агаоглу, не много голяма. Може да е малка, като за документ, достатъчно е!

Когато Мурат се обърна, Асъм беше махнал излишните текстове от новините на първа страница:

- Аз кога ходих в Ялова, какъв ден беше? На шести... в сряда.

- Извикаха ли те?

- Да. Предишната вечер е имало бал. Бил организиран от ръководството на Каплъджа... в чест на Негово превъзходителство генерал Ататюрк. Отидохме. Нямаше нито един журналист от истанбулския вестник Вакит. Гледам, както всеки друг път - господин Фетхи, министър-председателят генерал Исмет, колегите депутати. По едно време народният представител от Бозююк господин Салих дойде при мен и ми каза: „Господин Асъм, имам за теб много важна новина!“

Гледам го, някак странно се усмихва. И не щеш ли, изтърси: „Сформира се една партия, наречена Свободна партия.“ Господин Салих е шегаджия. В началото не приех на сериозно тези думи. Когато го повтори, без притеснение го попитах: „Добре, кой ще сформира тази Свободна партия?“ „Аз не мога да ти кажа повече от това. Просто ти давам информация, казвам ти да знаеш. Потърси, проучи, информирай се.“

Ако тази новина е истина, тя в действителност бе важна. Помислих за вестника. Обърнах се към някои приятели сред приближените на Негово превъзходителство. Никой нищо не знаеше. Междувременно ми казаха, че генерал Ататюрк иска да ме види. Веднага изтичах, за да изпълня заповедта. Свъсил вежди, той отправи поглед към мен и заговори: „Вие разпространявате новината, че се сформира Свободна партия.“

И още по-неприятното бе, че стоеше така, сякаш очакваше обяснение. Аз отговорих: „Генерале, не аз съм измислил новината, че се сформира Свободна партия. Тази новост сподели с мен приятелят ми господин Салих. Всъщност попитах няколко приятели дали това е истина.“