Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

Бащата на Селим бе завършил мюсюлманско духовно училище. Когато в Чорум откриха прогимназия, без да обръща внимание на приказките на хората, той захвърли чалмата и стана учител. А като замина доброволец в Балканската война, Селим бе на три годинки. По време на мобилизацията учителят Нури бе офицер от запаса. През 1918 година, предобед в деня, в който бе подписано примирие, незнайно откъде се появи един безделник, застреля го и той падна за родината. От 1913 година Селим Нури и без това бе живял като сирак, но когато през 1918 наистина осиротя, тъкмо навършваше седмата си година. Тъй като имаше желание да ходи на училище, се противопостави на втория си баща, който искаше да го даде да научи занаят, и така, недохранен и в голяма нищета, той избута началното училище, а докато изкара гимназията, живя в безплатен пансион и положи всички възможни усилия, за да я завърши. От десети клас пишеше стихове. Досега не бе изявявал по някакъв начин качества на голям поет, но доказа, че е умерен в чувствата си и с ясна мисъл.

Мурат смяташе, че ако занапред Селим зареже стиховете и се заеме с писане на литература, може би като летописец щеше да има успех. Самият той прочиташе за нула време всяка попаднала в ръцете му книга, а за онези, които задължително му се налагаше да прегледа, отиваше в библиотеката и си вадеше бележки. След като завърши факултета и стана учител, Мурат се закле, че още от първата си заплата точно половината от спечеленото ще харчи за библиотеката, която щеше да създаде в новия си дом: „Ако заплатата не превишава двайсет и пет лири на месец... Да, може да имам дори три деца... Но дванайсет и половина лири ще се дават за книги... Не трябва да падат под дванайсет лири и четирийсет и девет куруша...“

Когато даваше дума пред себе си, Мурат разчиташе най-вече на селския си инат, който наистина го правеше много по-силен. Отново с този инат бе заличил от съзнанието си всички предишни убеждения, и на тяхно място бе наместил републиканството, което все още никой не знаеше какво е. Бе по-ревностен кемалист дори от генерал Ататюрк и пламенен привърженик на Народната войска 3 3 Народна войска - турска национална организация (1919-1922), създадена след Първата световна война по повод окупацията на Измир от гърците и напредването им към Анадола. - Бел. пр. . Тъй като никога не се оплакваше и не очакваше нищо от никого, не се страхуваше да защитава убежденията си, а това не се харесваше дори на най-отявлените опозиционери. Страната се бе спасила от потъване. Мурат казваше: „И на кого подейства добре освобождението: преса без права, откровени грабежи, сума ти хора, изпратени на заточение... Тези неща стават, защото дойде освобождението... Ако не бе освобождението, нямаше да съществуват непо-чтеността и позорът.“ Сега Мурат погледна под око своя колега. Да, Селим Нури не е просто уморен, той направо е смазан. Без малко да му каже: „Защо не си отпочинеш няколко дни“, но стисна зъби.

Селим Нури идваше тук вечер в седем часа и най-често оставаше до четири часа сутринта, дори до пет - правеше корекции. Четеше осемте големи страници сам, от горе до долу, и като си свършеше работата, тъй като не можеше да намери никакво превозно средство, или вървеше пеша до Вефа, или си лягаше върху старите вестници, които постилаше в единия край на ли-нотиперната. След това до обяд беше във Факултета, а следобед размножаваше за приятелите, които според него „си струваха“, записките от лекциите. Вземаше на страница по десет куруша... Дневната му надница бе седемдесет и пет куруша... Обаче до него стигаха седемдесет куруша... По пет куруша на ден му удържаха данък. Нека оставим настрана удръжката на данъци, защото всъщност вестниците получаваха помощ от държавата чрез публикуването на многобройни официални обяви. Облагодетелстваха се и от различни данъчни облекчения. Говореше се, че тъй като след въвеждането на новата азбука са изгубили читатели, всички са взели пари от тайни субсидии.

На всичко отгоре над тези седемдесет и пет куруша висеше меч, няма значение дали е Дамоклев или не, но беше като режеща болка в стомаха... Когато назначаваха някого на работа, заплашително му съобщаваха: „...И ако има грешка в набора и рекламите, трябва да се отпечатат отново... Ще ти отрежем от надницата.“ Мурат се намръщи и се загледа във важните новини от днешния брой на Вакит. „Вчерашният празник на народната власт мина много добре“, „Генерал Ататюрк вчера посети плажовете на Ялова и Народния чифлик...“ „Организираният от Военноморските сили бал в Ялова беше много хубав.“ „Безобразие: В Измир един италианец озлочести две от нашите момичета...“ „По пътя за село Полонез едно от нашите момичета бе нападнато...“ „Тъй като статията на Осман Джемал Попадаме ли всеки път на келепир?, публикувана във вестник Джумхуриет, изглежда непристойна, е дадена в наказателния съд за тежки престъпления...“