Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Значи според твоите планове генерал Салих само с ликвидирането на Персия ще довърши наведнъж и Англия, и Москва. Какво означава това? Това значи, че ще имаме влияние над целия свят.

- Ех, де да знаех това! Докато турчинът не се надигне, раз-люти, разгневи и с викове: „Хей, Аллах! Хей, Водачо!“ не се хване за сабята си, може ли този разпадащ се кучи свят отново да се закрепи? Ех, да е жив и здрав генерал Ататюрк, и Всевишният да го благослови! Накрая и тази игра ли спретна на онези островитяни, английските неверници, и на болшевишка Москва? Ах, колко прекрасно! Ха-ха-ха! Защо не кажеш колко от благоприятните сънища на Хъдър се сбъднаха... Каква нощ е тази само, наистина... Също като нескопосна ритуална нощ преди големия празник. Да, кафето е от мен! Ако предпочиташ, да ти поръчам ароматен чай? Отговор „не“ не се приема. Поръчал съм кафе, аз черпя. Ако посегнеш към кесията си, така ще се притесня, само да видиш как ще се притесня.

- Кафето е лесно, Ефрейтор. Твоят земляк господин Селим щеше да дойде. Къде се изгуби? Извикай го да идва!

- Добре де, добре! Може ли да му съобщя новината, господин Мурат? Нека ние кажем тази вест на Селим.

- Добре. Кажи му я, така му я съобщи, че да си получиш наградата за добрата вест. Ела, приятелю, да се махаме, да оставим на твоя земляк Селим да плати тези кафета.

- Не става. Кафето е от мен, дори самият генерал Ататюрк да дойде, кафето пак е от мен.

Хъдър Ефрейтора щракна с пръсти, сякаш искаше да каже: „Ура!“, затича се и излезе толкова зарадван, колкото нямаше да бъде дори ако му бяха подарили някой чифлик.

Когато Селим Нури влезе, носейки августовските броеве на вестника, Мурат все още разсеяно се усмихваше.

- Какво има, Мурат? Какво приказва нашият глуповат Хъдър? Истина ли е? Започнала ли е битка с Иран?

- Не, за бога!

- А какво казва Хъдър Ефрейтора, че ще стане? Какво е написал шефът в телеграмата, освен да не пускаме за печат първа страница?

- „Чакайте ме, идвам!“

- Да не стане нещо лошо...

- Като какво например?

- Възможно е някоя от бойните ни групи в планината Арарат да попадне в засада, да дадат много жертви.

- Не мисля. И нещо такова ли ще поставим на първа страница? Доколкото разбирам, това е новина, излязла от двореца, една съвсем неочаквана вест е това. Или с други думи, мисля, че ще ударим в земята останалите вестници. - Мурат издърпа пред себе си наредените един върху друг броеве на Вакит. -Да видим дали през последните дни се е случило нещо важно, на което не сме обърнали внимание? Или пък е нещо, което се е развило съвсем неочаквано и е излязло на преден план.

Загледан във вратата, Селим сниши глас:

- Възможно ли е да се е случило това, което ми минава през ума.

- Какво е то?

- Горкият ни началник... Генерал Ататюрк... да се е притеснил за нещо... и да го е изгонил от трапезата.

- Какви ги приказваш само! Горкият ни началник би ли направил нещо, с което да притесни генерал Ататюрк?

- Ако зависи от него, не би го направил, само че нали всеки се опитва да препъне другия, за да излезе на преден план. Може във вестника да е излязла неподходяща статия или новина и след месеци някой неочаквано да я открие. Тогава той ще изтърчи да я покаже. И тъкмо докато обяснява: „Може да се разбира ето по този начин...“, междувременно... някой друг ще добави: „Аз не ви ли бях казал навремето, че отглеждаме змия в пазвата си. Тези хора в края на краищата са се забъркали в иттихадизъм 2 2 Иттихад ве теракки (тур. Ittihat ve terakki) - политическа организация на младотурците, комитет, а по-късно партия „Единство и прогрес“, която подготвя първата турска буржоазна революция през 1908 г. Съществува от 1889 до 1918 година. Нейните привърженици се наричат иттихадисти, а идеологията и - иттихадизъм. - Бел. пр. . Според мен, генерале, това са от онези хора, които са станали кемалисти не по собствена воля, а от страх за живота си“ - ще добави. И ако всичко това съвпадне с момент, когато генералът е ядосан за нещо...

- Да, обаче такива неща се случват. И ако е така, тогава нашият началник няма да пусне телеграма до вестника, а ще си иде право у дома, ще заяви, че е болен, и ще се пъхне право в леглото. Ще използва като повод болестта си, за да зареже дори депутатството, просто ще изчезне от полезрението.

- Ами ако е свързано с някоя статия, която е излязла във вестника? Ако е бил наруган: „Веднага да оправят тази работа, или не ми се мяркай пред очите!“

- Тогава защо ще се налага да идва и да ни дава обяснения? Би написал нещо от рода на: „Утре непременно пуснете това на първа страница!“, и нямаше да се появява лично. Хайде да видим дали ще можем да открием нещо в тези тук. Най-напред да прегледаме новините за бунта в планината Арарат.