Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Да?

- „Това, което предусещам аз, Всевишният да благослови нашия генерал Ататюрк, е, че той изчаква подходящия момент, като преценява всяка минута“, каза той. Това означава, че, да, нашият генерал Ататюрк, е накарал звездоброеца си да наблюдава звездите, гледача си да му предсказва, онези, които пророкуват чрез сънищата, ги е накарал да спят и да пророкуват, ясновидците, които общуват с духове, да проверят, да проследят и открият подходящото време. Накарал ги е и накрая е преценил: „Няма да променим нищо, ако избием купища кюрди в планината Арарат, нищо няма да се оправи. Знам аз кой е начело на размириците.“

- И кой е начело на бунта?

- Сигурно знаеш поне това, а защото си журналист, се правиш, че не знаеш. Начело на размириците е... Персия... Да, зная го, както зная своята религия. Тайното в телеграмата е новината за нахлуването на генерал Ататюрк в Персия. Всъщност трябва да ни върне обратно нашите Тебриз, Шираз и езерото ни Урумийе, чиято природа прилича на райска градина, като ги изземе от онзи чергар, шаха на Персия. По време на мобилизацията заедно с брата на генерал Енвер, генерал Нури, и чичо му генерал Халил, обиколихме, видяхме ги тези места... Местата, които са мюсюлмански земи, са земи на племето мюсюлмани, което прави непоносим света на глупавите къзълбаши 1 1 Потомци на тюркски шиитски племена от XV век, които османските султани са смятали за враждебна общност и са подлагали на преследвания. - Бел. пр. персийци. Охо-о-о, колко добре! Да, и накрая на всичко това дано генерал Ататюрк да срути двореца върху главата на шаха, да позволи на войската да разграби хазната му, да нарами короната, трона, а може би и къдрокосата му съпруга, и да ги донесе. Така трябва да станат тези неща, та аз да се заливам от смях. Защото по време на мобилизацията хората със слаба вяра и недостатъчно силна религия са казали: „Не може така!“ А какво нареди в отговор на това мюфтията на нашия полк? „По този повод генерал Енвер има писмена заповед от султана, при това с печат, която не може да бъде отменена.“ Той каза: „Дори и да не стане този път, няма никакво значение, и да знаеш, че дори и след сто години ще обедини, ще събере на едно място османците и потегляйки от единия край, ще изпълни заповедта от фермана.“ Нали видях този ден, господин Мурат! Оттук нататък дори и лошият Хъдър да умре, няма да е голяма загуба!

Тъй като искаше да развърже езика на Мурат, за да изкоп-чи от него какво мисли, Хъдър Ефрейтора използва някои от думите, които преди малко бе употребил главният линотипер Хайдар баба.

- Не спираш да ръсиш разни глупости, мислиш ли, че е вярно, Ефрейторе?

- Стига де, какво искаш да кажеш? Дори вече е факт... Защото това, което аз чувствам... е, че няма да стои кротко като ракията в шишето. И така, когато генерал Ататюрк преполови шишето, ще се разпени и ще кипне... И когато му дойде настроението... И се сети за заповедта на своя приятел генерал Енвер... Вероятно той въобще не е обърнал никакво внимание на думите на генерал Исмет: „Стига, не бива“. Да, този път генерал Ататюрк направи така, че заповедта: „Искам от теб Персия!“ да бъде предадена на Егри Кюлях Салих паша. Щом като генерал Салих се радва на такава подкрепа, знаеш ли какво е казал според мен? Навярно му е казал: „Аз трябва да ликвидирам Персия, пък след това, ако генерал Исмет иска, да ме обеси“. Да, и след като получил заповедта, я е целунал три пъти, докоснал я е до челото си и се е заканил: „Приготви се да умреш, хей, персийски шах! Пристигам!“ И дори да не е изтеглил войската си, то не му е останала много за изтегляне. Зная го, както зная своята религия, че ще се впусне и ще го настигне, и няма да му даде никаква възможност...

- Добре де, да речем, че генерал Егри Кюлях Салих удари Персия, постави я на колене и тя рухне, как ще реагират англичаните на това?

- Англичаните ли? Как могат да реагират те на едно толкова полезно дело! Ще кажат: „Когато нещо вече е в миналото, то не може да бъде лошо. Е, добре щеше да бъде, ако не се бе случило, но щом като вече е станало... Ние така разбираме нещата. Нещо, което вече е минало, не може да бъде лошо, да има, да има, най-много да има нещо като глоба.“ Ама и там ще въртят, ще сучат, ще се възползват по всякакъв начин. Необходимо е само да споменеш пред тях: „Знай си парите, също така си знай мястото.“

- А Москва, дето ти е над главата?

- Москва ли? Остави я Москва! Не, на това, което ще одобрят англичаните, руснаците не биха могли и дума да кажат. Щом заявят: „Да пресрещнем турците, превзели Персия“, ще разберат, че небесата ще се срутят върху тях, гадната Москва тозчас ще схване това.