Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Стига, господин Мурат, какво ви идва наум да направите?

- Това, което ми идва наум, Хъдър ага, е да натрупам пред себе си старите вестници, да се заровя в тях, да потърся и да открия кой е онзи случай на бунтарство, което се е развихрило, кипнало е и е преляло, заради което се е озовал на първа страница. Ето по тази причина... Ти... предполагам... Ти дойде, без да заключиш входната врата, да я залостиш с желязото, нали... И ти си един, Хъдър, хаймана такъв! Чакай, постой малко! Къде тръгна, преди да си чул какво ще кажа? Изтичай при главния линотипер Хайдар баба... веднага да дойде! От този момент насетне, който е вътре, е вътре, който е навън, е навън. Дори муха да успее да прелети навън или да влезе вътре, с теб е свършено, да го знаеш.

По всяка вероятност Хъдър Ефрейтора бе оставил вратата отключена, защото се обърна като пумпал, загуби равновесие и залитайки, бързо излезе. От телеграмата се разбираше, че има много важна новина. „Народното събрание е в лятна ваканция. Генерал Ататюрк отдавна си почива в Ялова. И генерал Исмет дойде неотдавна... Добре де, какво може да бъде?“ Мурат затвори очи и се опита да си спомни новините от последните дни.

- Дано да е за добро, господин Мурат! - поздрави влезлият словослагател Хайдар. - Онзи мечок Хъдър каза да не пускаме първа страница. Била пристигнала телеграма от шефа „Лино-типерите да чакат“. Вярно ли е?

- Да!

- Какво ще кажеш?

- Нямам представа!

- От двореца ли бяха извикали шефа, или по собствено желание е отишъл в Ялова?

- Не зная.

- Да допуснем, че работата в Арарат е приключила... или пък че сме навлезли в територията на Иран, за да прогоним хорицата? Да не би да има сблъсъци?

- Прав си! Какво може да бъде?

- След малко ще разберем. Господин Асъм скоро ще дойде. Моля, кажете на редактора Селим да ми донесе августовските броеве на нашия вестник.

Някъде отдалеч се дочу шум от печатарската машина, която работеше на пълни обороти. От вибрациите странната административна сграда на вестник Вакит, чиито каменни помещения приличаха на килиите в духовните училища, а стълбището напомняше за тайните канали за вода в крепостите, потрепваше едва забележимо от покрива чак до основите.

Мурат се провикна към главния линотипер Хайдар баба, който беше на вратата и тъкмо се канеше да излезе:

- Вижте как ще постъпим, Хайдар баба - ще отпечатаме повечко от последната страница на вестника. На мен тази работа ми се струва доста сериозна. Ако не беше така, шефът нямаше да си даде парите, за да ни пусне телеграма. Още повече пък да тръгне от Ялова посред нощ и да дойде при нас.

- Лесно е да я отпечатаме, но... добре си помисли... Защо-то онзи господин Асъм, когото аз познавам, съвсем няма да се подвоуми и ще ми отреже от заплатата парите за хартията, също и парите за тока. Ще сметне дори парите за мастилото и ще ми ги удържи.

- Със сигурност! Поемам отговорността! Виж какво е вестникарското предчувствие на моя милост, нали израснах в ръцете ти. Винаги успявам да предусетя нещата. Не се противопоставяй, когато настоявам за нещо...

Хайдар баба излезе. Мурат подпря лакът на масата, отпусна брадичка в дланта си и се загледа в отворената врата. Нажежената атмосфера имаше дъх на петрол, старо мастило и машинно масло.

Тъй като стъпваше на пръсти, прислужникът Хъдър се придвижваше безшумно. Той се наведе над рамото на Мурат, огледа се назад, сякаш бе дошъл по тайна задача, протегна врат и зашепна:

- Да ви поръчам ли кафе, господин Мурат... с две лъжички захар?

- Как се сети, Хъдър, да си жив и здрав!

- Ами, рекох си... че тъкмо е време за едно кафе. - И отново по същия начин, стъпвайки на пръсти, се приближи до масата, като междувременно поглеждаше през рамо да не би някой да влезе и да ги чуе. - Вижте какво се сетих.

- Да не би да се е сбъднало казаното наскоро от моя земляк господин Дадал!

- Какво е казал господин Дадал?

- Казал е... Да, сега напълно повярвах, че споменеш ли „шофьора на двореца“, преди да кажеш нещо, първо брой до десет. Какво точно означава „шофьор на двореца“? Означава, че дори някъде бълха да скочи, той е уведомен, защото е при генерал Ататюрк. С други думи, той е от онези всезнайковци, които още преди да си отвориш устата, знаят какво следва. И каква полза от това, като не ни обясни всичко както трябва, тъй като „не му било дошло времето“. И така позавъртя нещата... В смисъл, че който има глава на раменете, разбира от половин дума, а който няма... Беше ми казал: „Хъдър Ефрейтор, протакането на тази работа с Арарат ти не я мисли само като работа с Арарат.“