Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Напразно се напъваш, безсрамен и луд човек си ти. Няма да успееш да го удариш на шега, за да се отървеш от лапите на господин Фетхи. Решението на Фетхи е категорично. „Дже-лядет знае кои са способните хора в Истанбул. И няма да се задоволи само с това, че знае, а веднага ще ги приобщи в своя кръг“, каза той. После добави: „Ако изпадне в затруднение, да отиде при господин моллата. Да го помоли за съвет. Да направи каквото трябва.“ Да, такова е решението. Категорично е!

- Късно е, господине! Ако лошото дойде, няма да обесят Фетхи вместо Джелядет. Ето какво ще кажеш! Ще кажеш: „Лудия не е онзи, предишният луд, който ти знаеш!“ Ще добавиш: „Каза, че няма такова нещо.“ „Че не само кадърността си, ами отдавна е изгубил дори некадърността си, че за нищо не става твоят неразумен Джелядет, известен с името Лудия сводник“ -така ще обясниш. Какво ти бяха казали някои приятели по време на атентата в Измир? Не беше ли: „Втръсна му на този сводник?“ Добре. Втръсна ми, така е! Има ли още нещо? Не ти ли казаха: „Този не е бил точният човек за пистолета, който носи на кръста си.“ Добре. Накараха ни да ги убиваме, мръсниците. Аз окончателно се отказах, приятелю, не ми останаха сили отново да се захвана за работа.

- Няма причина да се оттегляме. Този път работата е изключително сериозна.

- Нали и аз именно затова се отказах от тази „изключително сериозна“ работа. Ако на теб обесването ти се е сторило просто шега, нека извадим от гроба клетия господин Джавиз и да го попитаме.

- Прекали! Пресоли супата. Изключително сериозно е, за-щото... знаеш за близостта между Фетхи и генерал Ататюрк.

- Абе, Агаоглу, ти да не си оглупял? Може ли една такава игра да не се получи, ако човек не се обгради с най-добрите си приятели.

- Не, грешиш, Джелядет. Преди и аз мислех точно като теб.

- И после?

- Съвсем открито споделих мислите си с Фетхи. Казах му: „Вижда се, че в края на краищата желанието е в държавата да се почувства умерен полъх на свобода. Лека-полека трябва да свикнете народа на свобода. Това е много благородна, много значима цел. Вярвате ли обаче, че генерал Ататюрк е искрен?“ -просто го попитах аз.

- Браво на теб, учителю Агаоглу, трудна е тази работа. Фетхи веднага ли ти отговори, или с лекота отклони въпроса?

- „Повярвах“, каза той. „Каква е гаранцията?“, попитах го аз. Отвърна ми: „Гаранцията? Ще си пишем помежду си и ще публикуваме тази кореспонденция! В тези писма генерал Ата-тюрк ще съобщи, че желае да се сформира нова партия. Съвсем открито ще ни каже, че ще направи всичко, което е по силите му, за създаването, разрастването и укрепването на новата партия.“ Като чух това, казах на Фетхи: „Да, тази гаранция е достатъчна! Думите на един президент, чието име е прославено в целия свят, отправени към наскоро изпратения от него посланик в такъв център като Париж, са достатъчна гаранция. Думите на президент, който преди това е бил назначаван на длъжности като министър-председател, председател на Народното събрание, към негов стар приятел.“ След това добавих: „Дори в най-смелите си мечти човек не може да си представи по-добра гаранция от това споразумение, направено пред света и народа с човек като вас. Да, достатъчна е! От гледна точка на обикновеното възпитание и деликатност, да се иска нещо повече от това би било срамно“, завърших аз.

- Какво ти отговори на това Фетхи? Нашият Фетхи не въздъхна ли, учителю Агаоглу? Не въздъхна ли тежко с думите: „Ех, хубаво щеше да бъде, ако и аз вярвах като теб.“

- Джелядет, виж го този опак доктор! Аз си помислих: „Властта е в състояние да развали всичко, както и думата, която дават властимащите. Ето защо, за да се разберат помежду си, е необходимо да притежават съвест и принципност и да си имат доверие. За да можеш да приемеш тези неща като „несъществуващи“, трябва да си много неморален човек.“ Аз също смятам, че тази гаранция е достатъчна, така че попитах: „Добре, за учредяването на партия са необходими пари. Имате ли средства?”

- Откачен адвокате, нали твърдеше, че господата преподаватели „не разбират същността на нещата“. Обясни сега!

- Това, което каза току-що, е много срамно, гаден Масон. Нашият учител Агаоглу от тези ли е? Сигурно е сред хората, които са чули, че ще се правят нещо като икономии, или сигурно дори имат членове сред управляващите в парламента. Как ти отговори на това Фетхи?

- Каза: „Генерал Ататюрк дава и пари.“ Отговорих: „Прекрасно, и това е знак, който ще докаже сериозността на идеята му“.