Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Хайде, стига, бе! Нашият учител Агаоглу се е примирил със смъртта. Джелядет, какво мислиш, че си представя? И какъв е този героизъм да загърби такъв добър удар и да се противопостави на по-високото заплащане?

- Подигравай се ти! Не знаеш на какво сме подложени. Да, сякаш генерал Ататюрк е доволен и изпитва удоволствие от подобен вид спорове, които се водят между тези умни и могъщи мъже. Защото най-напред ги противопоставя един на друг и така разбира кой какъв е.

- Страхотно! Колко хитро! Ако досега не е разбрал кой какво представлява, не виждам как ще се справи! Хубаво, и после?

- И този път с удоволствие изслуша препирните между мен и генерал Исмет. Най-накрая отново се обърна към мен и попита: „Колко души в парламента ще са ви достатъчни, за да ви дадат самочувствие за свободата, която вие наричате наблюдение и контрол.“ Отговорих: „Подготвят се една дузина истински почтени и решителни образовани хора.“ „Аз ще осигуря петдесет, шейсет и много повече депутати за новата партия. Дори още отсега, ето, давам ви за генерален секретар Нури, народния представител от Кютахя. Нури, приемаш, нали?“ Още недоизрекъл, господин Нури отговори: „Тъй вярно!“ А после, не щеш ли, генерал Ататюрк каза: „Сега застанахте един срещу друг с генералния ни секретар Сафет. Хайде, можете да спорите! Още отсега моят земляк е член на новата партия.“

- Сигурно си обезумял от радост.

- Да, обезумях, защото всички тези неща действително са знаци, които дават надежда, че наистина приема на сериозно новата инициатива. Генерал Ататюрк отново се обърна към мен: „Имаш ли да кажеш още нещо?“, ме попита. Неговото хладнокръвие ме окуражи. „По какъв начин господин Фетхи ще влезе в този парламент? Как точно ще осъществи в парламента лидерството си в новата партия?“, попитах аз. Отговори ми: „Ще стане народен представител. Чудя се как не го разбираш! Както другите стават народни представители, така ще стане и той.“

- Ех, сигурно вече си го разбрал, учителю Агаоглу. При този отговор на човек му спира дъхът.

- Казах му: „Генерале, моля за извинение! Другите ги предложете вие, защото те са от вашата партия, и отново действащите избраници, членове на вашата партия, ще избират тях. Сега вие как ще представите господин Фетхи, който не е от Народната партия? Как избраниците, членове на Народната партия, ще изберат някого, за да създаде една партия“, попитах аз. Веждите на генерал Ататюрк започнаха видимо да потрепват. Той се ядоса: „Защо продължаваш да се ровиш? Казвам ти, че ще бъде избран!“ Аз се усетих, че наистина много задълбавам, и замълчах, а всички сведоха глави. Времето бе напреднало. Щеше да се чете поетична възхвала, написана от господин Абдула Хамит. Господин Хамит постави очилата си и започна да чете, обаче на третия стих генералът го спря - щеше да каже набързо нещо подобно на тази поема.

- Кой, генерал Ататюрк ли?

- Разбира се! И старанието му за това „нещо подобно“ продължи чак до седем часа сутринта.

- Седем часа сутринта?

- Да! Обаче краят се оказа твърде незабележим, по-точно -въобще не се получи край. Въпреки всичко, когато дойде ред да станем от масата, господин Нури нарочно се пошегува: „Господа, да продължим! Да изчакаме и другите поеми!“

- Ситуацията трябва да е била доста странна. Джелядет, ти разбра ли нещо?

- Мисля, че утре-вдругиден вестниците ще разпространят писмата, които са си разменили генерал Ататюрк и господин Фетхи. В страната ще възникне голям интерес.

- Остави сега празните приказки... Какво каза за тази работа твоята умна женица? Питам за мнението на госпожа Ситаре.

Ахмет Агаоглу притеснено погледна доктор Мюнир и отвърна:

- Ситаре ли? Женска и работа! Нали ги знаеш жените. Мни-телна е моята Ситаре, да е жива и здрава... Щом разбра, веднага каза: „Ахмет, според мен тази работа няма да има добър край“.

- Професоре, откога набеждават умните, че са мнителни?

- Хайде, стига! Попитах я: „Защо Ситаре?“ Хайде, усмихни се! Тя отговори: „Генерал Ататюрк иска да те прецени, може би си играе неговата игра.“ Ядосах се и избухнах: „Какви ги говориш, жено? Великият генерал ни даде дума. Когато един мъж като него обещае нещо, кой може да му попречи“, попитах. „Много хора няма да са доволни от създаването на втора партия, ще се вбесят“, каза тя. Засмях се и я прекъснах: „Ти си побъркана! Сигурен съм, че генерал Ататюрк намира безценната идея за създаване на нова партия за сполучлива, дори поощрява нейното учредяване.“

- Обаче е налице също и фактът, че продължава да е привързан към Народната партия.