Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Билетът ви - думите на кондуктора на корабчето стреснаха Дадал, той се опомни.

- С карта съм - каза той. Хареса му учтивото поведение на кондуктора, който се задоволи с отговора му и не поиска да я види. „Дали да не взема данните от личната му карта и да му повиша заплатата?“, помисли си той, но го домързя да разсъждава повече. Веднага намери слабото място на идеята си. „Не се знае колко време ще трае подобно нещо... Всеки да си гледа работата! Да оставим нещата да се поуспокоят. Като нищо може да се окаже, че има печалба в тази работа с партията. Оттук-оттам и аз ще изкарам по нещо“, помисли си Дадал, запали цигара и дръпна забързано няколко пъти. Ако някой бе забелязал какво усилие полага, щеше да реши, че прави всичко възможно да не остави дори късче чист въздух на небето.

Когато излезе на моста Галата, Дадал изчака червения трамвай, който се движеше по маршрута Фатих-Харбие. Тъй като пътуваше с карта, не можеше да се качи на по-ниска от първа класа. Нали бе служител в двореца, за него беше недопустимо да се вози другаде. Да, господин Дадал се качи в първа класа, освен това влезе през първата врата, поздрави със „Здравейте“ и застана до ватмана.

Ако беше някой друг път, Дадал щеше да каже: „Абе, ти да не си глух? Поздравих те. Да не би да си арменска издънка?“, и да се хване гуша за гуша с него. Обаче сега, в тази бъркотия със Свободната партия, нещата стояха различно. Именно по тази причина той не обърна внимание на човека, защото на излизане от двореца главният адютант сериозно го бе предупредил, че в момента навсякъде цари „Свободният “ безпорядък и хората от двореца не бият контрольори и ватмани, че им е забранено да малтретират пазачи и полицаи, или накратко казано, абсолютно забранени са всякакви разправии. Така го бе предупредил.

Глупавият ватман не се задоволи само с това да не отвърне на поздрава. Тъй като помисли Дадал за някой як цивилен бунтар със сламена шапка, той реши да не му обръща внимание и да си кара трамвая. Няколко пъти нарочно повтори на хората около себе си, на цивилния отряд полицаи, може би на екипа от висши военачалници от запаса и на тези с картите, така че да го чуят в целия вагон: „Влезте навътре!“ Дадал си помисли: „Това е позорът на Свободната, така ще бъде“, и не му обърна внимание.

Сега вече невъзпитаният ватман много се ядоса и търпеливо, за да покаже на закоравелия бунтар със сламената шапка кой кой е, дръпна въжето на звънеца - знак, с който повика кондуктора. Тъй като беше наблизо, той бързо дойде, каза „Моля“ и зачака. Все още без да осъзнава, че бърка в огъня с голи ръце, или по друг начин казано, че се забърква в голяма неприятност, ватманът посочи с поглед господин Дадал. Кондукторът схвана проблема и поиска билета на Дадал. „Ех, сега е времето на Свободната, така ще бъде“, помисли си господин Дадал и с възможно най-мекия си глас каза: „С карта съм“. Този път кон-дукторът погледна въпросително ватмана: „Какво да направя?“ Ватманът му даде знак да поиска да я види. Тъй като в трамвая кондукторът е подчинен на ватмана и на неговите заповеди, той каза: „Да я видя!“ Дадал си помисли: „Ех, независимост, ех... независимост, в която царят дава, пъдарят не дава! Давай напред!“ Хвана картата и с усмивка я показа: „Ето, момчето ми“. Кондукторът погледна картата и когато видя, че снимката е на Дадал, схвана ситуацията и се уплаши. На мига се обърна и влезе между хората, изгуби се от полезрението. А ватманът, вместо да се засрами от постъпката си, да подвие опашка и да продължи да си гледа работата, въпреки че хората в трамвая облизваха устни и преглъщаха от притеснение, увеличи внезапно скоростта и започна неконтролируемо да върти ръчката на спирачките. Влизаше рязко в завоите, като се опитваше да изхвърли Дадал някъде навън в пространството, а горкия вагон на трамвая - да удари в стените, край които минаваха, в стълбовете с фенерите... Известно време се друсаха, клатеха, продължиха да пътуват така. Минаха спирките Асмаалтъ, Сиркеджи, Гюлхане. Изкачиха се по склона Алемдар и стигнаха до Султан

Ахмет. На завоя Аламан Чешмеси машината без малко да излезе от релсите и да нахлуе в бензиностанцията, и едва тогава, вероятно осъзнал, че ще бъде безсмислено да обърне трамвая и да направи толкова мюсюлмани на кайма, ватманът се обърна към Дадал и го попита: „Ти откъде намери тази карта?“

Дадал възприе въпроса като: „От кого открадна тази карта?“ и с мисълта, че трябва да намери повод да го разприказва и в подходящия момент да го предаде на полицията, му дръпна кратка реч: