Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Да, но какво ще бъде реалното положение? Това всеобщо желание се е разпространило навсякъде, най-вече сред депутатите. И тъкмо когато и господин Али Фетхи беше на същата маса, генерал Ататюрк усети колебливото желание на околните. Усмихна се и заговори: „Земляци, много странно се усмихвате. Какво има! Да не би да се колебаете за нещо?“ И за да премахне нарастващото напрежение, което усещаше, разясни случващото се и това, което предстоеше да се случи. Един от тези, които мълчаливо слушаха разясненията - народният представител от Анкара господин Талят, обясни, че още не е удовлетворен от чутото и попита: „Генерале, каква необходимост има от тези неща? Ако наистина имате желание да осъществявате контрол в парламента, няма ли някакво друго решение? Например можехте вие да въведете новите изборни правила. След това да сформираме нова парламентарна група. Нямаше ли да е по-добре?“ Генерал Ататюрк се ядоса още повече: „Не, не е по-добре! Въобще нямаше да е добре“, отговори той. „Така е нечестно. Всички хора трябва най-напред открито и по човешки, ясно да определят политическата си принадлежност, идеи и вътрешни убеждения. Ето това е правилното и достойно поведение. Господин Али Фетхи е от другарите, които могат да действат само по този начин. И сигурно наистина е постъпил така. Господин Талят, начинът, който вие предлагате, вече е пробван при старите условия. Последствията от това са, че народът потъна в страдания, тревоги, нищета. Тъй като видяхме, че всички тези събития и последствията от тях се превърнаха в празни приказки, като хора с опит, ние вече не бихме искали да повтаряме същите грешки. Днес общественият турски елит, тези съвременни деца на народа ни, които твърдят, че са наследници на най-древните цивилизации, са намерили най-открития, най-свободния път. Онези, които смятат, че най-правилната позиция е да можеш да мислиш и да действаш свободно и по този начин, заедно с изграждането на висшата политика в страната, издигат републиката, в действителност не са противници помежду си. Важното е прилагането на практика на тези възгледи да бъде успешно... Републиканската народна партия и нейните лидери твърдят, че постигат успех в тази посока. След като господин Фетхи, от една страна, приеме дълбоко със съвестта си това дело и разясни основната идея, а от друга - декларира непоколебимото си желание за единодействие с Републиканската народна партия, като опитен държавник, премислил начините за промяна, ще посочи кои са според него отрицателните явления и ще има възможност да ги промени в положителна посока...“ На това място генерал Ататюрк се обърна към господин Али Фетхи: „Предполагам, че ще имате доста противоречия с председателя на Републиканската народна партия. Обаче аз с удоволствие ще позволя да има такива разногласия, защото те ще осигурят укрепването на основите на Републиката. Мога още отсега да ви кажа, че през нощите, когато ще спорите най-ожесточено, аз ще ви събирам на своята трапеза и тогава отново ще ви питам един по един, поотделно ще задавам въпроси на всеки от вас. Какво каза ти и защо го каза? Какъв беше твоят отговор, на какво основание? Днес аз си признавам, че за мен това ще бъде огромно удоволствие.“ По този начин колебанията изчезнаха. Според мен този проблем се разреши.

Ахмет Агаоглу отмести поглед от доктор Мюнир и се загледа в адвокат Джелядет Лудия. Беше видно, че с интерес ще изслуша неговия отговор. Сякаш тръпнеше в очакване и като че искаше сериозна подкрепа от адвоката. Доктор Мюнир си помисли, че е много трудно човек да е откъснат от родината си, разпилян някъде извън нея. Въпреки че преселниците от Крим, Казан, Туркестан, дори от Азърбайджан външно изглеждаха отворени за приятелства и на пръв поглед това облекчаваше нещата, към тях се отнасяха като с чужденци. Спомни си жестоката шега, която Сюлейман Назиф си направи с Ахмет Агаоглу. Макар да знаел, че едното му око е стъклено, се бе направил на изненадан, все едно току-що е разбрал, и бе казал: „В погледа ти усетих известна човещина, значи е било в стъкленото ти око“.

Адвокат Джелядет Лудия попита за програмата на новата партия. Ахмет Агаоглу заразказва малко притеснено. Всъщност... това все още не можело да бъде наречено програма... Един вид... принципи... набързо нахвърляни... резюме...

- Наложи се да се справим набързо. Не са съвсем свързани помежду си. Всичко на всичко са единайсет точки. Републи-канство, национализъм, обвързаност с принципите на светската република... Тези принципи ще бъдат затвърдени в съзнанието на народа... Втора точка: Данъците ще бъдат намалени. Злоупотребите при събиранията ще бъдат премахнати. Трета: Приходите на държавата ще се харчат с цел възвръщаемост. С големите вложения няма да се товари само едно поколение. Държавните разходи няма да се правят необмислено. Четвърта: Стойността на парите ще се стабилизира. Пета точка... Чакай да видя каква беше: Личните вложения ще бъдат обезпечени от държавата. Монополът върху пристанището ще бъде вдигнат...