Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Къде е нашичкият? Не го виждам.

Мурат седна.

- Не питай сега... Хайде, ела! Ела, че да разберем какво става.

- Какво има? Да благодарим на Всевишния за днешния си ден. Нали сме живи и здрави, какво може да се случи?

- Какво още да стане ли? Изложи се като шофьор на двореца, приятелю, все едно си обикновен каруцар.

- Кой ти каза? Това са приказки на някой враг. Какво значи това? За мен, за такива мъжаги като мен? Не, не мога да приема подобни приказки!

- Какво значение има дали ги приемаш? Случват се необясними неща, които объркват целия свят. Както си стоим и си работим в такъв провинциален град като Истанбул, успяваме да научим случващото се, и дори да го опишем във вестника. А пък ти - цял шофьор от двореца, нищо да не знаеш! Сигурно спиш и яко си похъркваш.

- Абе, каква ще е тази работа, че аз нищо не съм чул, не съм разбрал и съм спал, докато се е случвала. Аз да не съм от групата „спящи“ шофьори на двореца, какви са тези неща, дето ги говориш?

- Да не е лъжа? Как се бяхме спазарили? Не бяхме ли се разбрали веднага щом отпадне забраната, с бързината на стрела или пък на трептенето на стенещата телеграфна жица, до нас да стига всичко случващо се с правителството и в двореца? Уж сме земляци от Чорум и сме роднини! Едно е ясно: ако не го чуеш - не го знаеш, като не го знаеш - не можеш да успееш!

- Кой не е чул? Господин Дадал ли? Шофьорът от двореца Дадал ли? Майчице, толкова глупав вестникар! Ех, че журналистически мозък, безумният ум на вестникаря господин Мурат... Спри се, моля те! Спри, недей! На какво ме направи? Да не би да ме обвиняваш заради онази история със Свободната партия?

- Ето това трябваше да знаеш!

Дворцовият шофьор Дадал предложи една дворцова цигара на Мурат, а на ухиления сервитьор, след като онзи го попита: „Какво ще искаш, бате Дадал?“, отговори:

- Чай, и при това да е доста силен! И още наргиле, от ръчно изработените в Измир. Ех, да става каквото ще става, за да има вкус, чаят трябва повечко да се запари, и не трябва да пушим наргиле, но какво от това? - на шега го смъмри той и се наду: - Значи... работата със Свободната? А вие кога разбрахте за това, хей, истанбулски журналисти?

- Благодаря на Всевишния, ние разбрахме преди останалите журналисти и най-страхотното е, че го разбрахме преди Джумхуриет - вестника на господин Юсуф Нади, разбрахме го в съботната нощ на осми срещу девети на този свещен месец август, и публикувахме във вестника всички подробности. И докато описвахме тези неща, ридаехме и нареждахме: „Къде си, ти, жалък подлец Дадал, шофьорът от двореца?

- Аз съм Дадал, лицето на Чорум, и върша съвсем достойно своята работа! Къде съм аз, така ли? Жив и здрав да си, Всевишният да те закриля, ние с Великия ни генерал кога потеглихме от столицата ни, от Анкара? На девети, и вместо да пишеш във вестника тази история със Свободната партия, това трябваше да напишеш.

- Това ли?

- Разбира се! Трябва да имаш достатъчно мозък в главата си и да знаеш, че и муха не може да прелети в двореца без наше знание, не го ли запомни, журналистче? И какво като преди да е дошло времето и да е дошла заповедта за вдигане на забраната, ние не можем да кажем това, което знаем? И тук му е мястото да научиш, че именно по този начин се създават обвиненията, синко!

- Наистина ли? А вие кога тръгнахте от Анкара? Нека ви попитам, каква е връзката ви със Свободната партия, шофьор Дадал?

- Свободна-а-а... Ние ще сведем глави като останали без баща сирачета, пред свещената за турския народ Анкара, дока-то тази напаст, Свободната партия, не ни даде някакъв знак. Тази проклетия се изсипа най-неочаквано на главата на турския народ, без да каже „Дойдох, дръж се!“ Проклетата Свободна стана многобройна.

- Това истина ли е, приятелю Дадал? Защо не кажеш каква е истината!

Когато попитаха Дадал каква е истината за това, за което се вдига шум до небето, той много се зарадва, изпълни се със задоволство, понаду се. Точно в момента, в който щеше да започне да говори, от едната му страна дотичаха с наргилето, а от другата се появи задъханият Селим Нури. Поглеждайки своя земляк в лицето, Дадал се стресна.

- А, господин Селим, откога не сме се виждали! Какво се е случило с теб? Въобще не изглеждаш добре?

Селим Нури се опита да се засмее:

- Нищо ми няма, простудил съм се. Вече ми мина.

- Как ти е минало, ходи ли на лекар? Предписа ли ти лекарства? Направиха ли ти лекарствата, които ти е дал?

- Наред е, всичко е наред - и Селим Нури се обърна към Мурат: - Има ли нещо ново? Какво казва господин Дадал?